„Gaudium et Spes” на православните

„Църквата и съвременния свят” е заглавието на документа, който ще бъде представен за дискусия на предстоящия Всеправославен събор, свикан от 16 до 27 юни в Крит. Съвсем естествено, преглеждайки текстовете от срещата на православните предстоятели в Шамбези в Швейцария от края на януари, този документ може да бъде сравнен със съборната Конституция „Gaudium et Spes” на Втория ватикански събор, която имаше същото подзаглавие. Православните предстоятели решиха да публикуват текстовете с оглед на дългоочаквания Всеправославен събор в Крит.

Вече са ясни и заглавията на шестте документа, които ще бъдат обсъждани на Събора. На първо място е споменат точно документът за „Мисията на Православната Църква в съвременния свят”, който бе одобрен единодушно, за разлика от документа „За брака и неговите пречки”, който не беше гласуван от някои от патриарсите. Този социален документ предлага интересен синтез на мисълта на Православните Църкви по въпроси като мира, справедливостта, свободата, борбата с всички форми на дискриминация.

Текстът се състои от увод и шест тематични части. „Църквата на Христос живее в света, но не е от този свят” - това са първите думи на документа, които правят алюзия с глава 17 от Евангелието на Йоан. „Църквата - четем по-нататък - не може да остане безразлична към проблемите на човека от всяка историческа епоха; напротив - преживява неговите вълнения и ежедневни предизвикателства, като се натоварва, както своя Господ, с болката и раните от злото, което действа в света; и, като добрия самарянин, с думи на „търпение и утеха” (Рим. 15, 4; Евр. 13, 22) и с действащо милосърдие, излива над тези рани елей и вино (Лк. 10, 34)”.

Основната отправна точка е утвърждаването на „достойнството на всеки човек”, чието безусловно уважение се основава на Писанието и на учението на Светите отци. Но това достойнство е застрашено, когато изчезне връзката между „свободата и отговорността”. Там се крие - смятат Православните Църкви - коренът на „несъвършенствата и недостатъците, които доминират в съвременния свят”. От тук произлиза и задачата за Православната Църква, да „разкрие истината на свободата в Христос”, защото „свобода без отговорност и любов може да доведе до загуба на самата свобода”.

Въз основа на това, документът след това навлиза в по-конкретни теми и отделя цели две части на темата за мира в справедливостта. „Църквата на Христос - четем - осъжда войната като такава и я смята за плод на злото и греха, които съществуват в света. Всяка война заплашва да унищожи Творението, желано от Бога, и живота. Това се отнася особено за войните, водени с оръжия за масово унищожение, които имат ужасни последици и чието действие се простира дори и върху бъдещите поколения”. Споменати са изрично „ядрените, химическите и биологичните оръжия”, както и е осъдена всяка война, „вдъхновена от националистически подбуди и водеща до етническо прочистване, промяна на границите между държавите и окупиране на територии”. Дори „в ситуации, когато войната е неизбежна, Църквата има задължението да положи всички усилия за бързото възстановяване на мира”, се чете в документа.

Петата част е посветена на отношението на Църквата към дискриминацията: „Независимо от цвета на кожата, религия, етническа принадлежност, пол, националност или език, всеки човек е създаден по образ и подобие на Бог и по един и същи начин е част от човешката общност”. Последният раздел е посветен на темата за „свидетелството на милосърдието в църковното служение”. „Изпълнявайки своята мисия за спасението на света, Православната Църква се грижи активно за всички онези, които се нуждаят от помощ: гладните, бедните, болните, инвалидите, възрастните хора, преследваните, затворниците, бездомните, жертвите на катастрофи и войни, жертвите на нови форми на робство”, отбелязва документът на православните предстоятели.

Силно съзвучие има между тази последна част и много от идеите, които се съдържат в енцикликата на папа Франциск „Laudato Si’”: критикувана е растящата пропаст между бедни и богати в света, финансовите спекулации, концентрацията на богатство в ръцете на малко хора, продължаващото съществуване на глада. Изразява се загриженост от „налагането на консуматорски начин на живот, без християнските морални ценности”. Изправени пред „екологична криза”, документът приканва Църквата да направи „всичко, което е по силите ѝ, за да насърчава защита на Творението от последиците от човешката алчност”. И накрая - по темата за научните изследвания, особено в чувствителната зона на биотехнологиите - православния документ приканва да се спазва като критерий „абсолютното право на човек да бъде зачитан във всеки етап от живота”.