Чествания по цял свят за 8 годишнината от смъртта на Киара Любик

„Киара Любик и мирът“ е темата на осмата годишнина от смъртта на основателката на Движението на Фоколарите, която се навърши на 14 март. Годишнината от смъртта съвпада с 20 годишнината от наградата на ЮНЕСКО „Възпитателка на мира“, присъдена и през 1996.

Киара Любик винаги е виждала бъдещето на планетата в мира, като резултат от взаимната любов, както любовта на Небесния Отец към нас, който даде своя Син за нашето спасение. „За тази духовност, днес много хора се стремят да бъдат семена на един нов народ и за един по-солидарен, по-братски и единен свят“, заяви Киара Любик при получаването на високото отличие.

Годишнината от смъртта на Киара Любик се отбелязва в различни места по света: Колумбия, Централноафриканската република, Сараево, Австралия и Германия. В американския град Хюстън е предвидена междурегииозна среща за идеала на мира без граници , така както го живя  Киара. В Корея годишнината ще бъде отблязана с различни срещи на местните общности, а в Близкия Изток тя ще бъде повод укрепване на усилията за мир и молитвата за един по-обединен свят.

В Рим, 280 младежи от цяла Италия, заедно с журналисти и учени ще обсъждат в Парламента съдържанието на специален манифест с конкретни предложения за мир, разоръжаване и индустриално обновление в унисон с идеите на Киара Любик за “Икономика на общението”, в която предприятия заделят от печалбата си в полза на бедните и “Политическото движение за единство”, в което политици от различните партии търсят и споделят универсалните човешки ценности, преодолявайки тесните партийни интереси. Днес последователите на Движението приъстват в 182 страни.

В България първите семена на Движението са посети от Джована Джуа, фоколарина от Италия, дошла да работи в София през 60-те години.
По-късно, през пролетта 1975 г. един свещеник от Югославия, Отец Лазар Кръмпотич запознава с тази духовност едно младо семейство от Католическата църква от източен обрeд в София, Евгения и Константин Паташеви. Чрез тях, посланието пристига до първата групичка последователи на движението в България, основно техни приятели и роднини, имайки предвид строгите ограничения поставени от тогавашния режим. С течение на времето, духовността на движението достига други градове: Шумен, Ямбол, Варна, Белене, Казанлък, Карлово, Стара Загора... Днес членовете и последователите на движението са около хиляда.

dg/ rv