Папата: любовта е да забравим себе си и служим на другите

„Да бъдем милосърдни като Отца, означава да следваме Исус по пътя на служението“. Това посочи папа Франциск на третата специална аудиенция за Юбилейната година, която посвети на „Милосърдието и служението“, позовавайки се на откъса от Евангелието според Йоан, разказващ за Исус, който умива нозете на своите ученици, по време на последната вечеря с тях. Пред повече от 50.000 присъстващи на аудиенцията, папата подчерта че „любовта не е само думи, а също дела. Тя е смирено служение, белязано от тишината и без показност. В това служение, Исус ни показа пътя за да живеем вярата в Него“.

Жестът, извършен от Исус – посочи папата – „остана запечатан в паметта на учениците, защото е неочакван и дори шокиращ до такава степен, че Петър не иска да го приеме“. След като им умива нозете Исус пита учениците си: „Разбрахте ли какво ви направих? Ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму“ (Йн. 13, 12.14). По този начин – каза папата – „Исус показва на своите ученици, че служението е пътя който трябва да се премине, за да се живее вярата в Него и да се свидетелства любовта Му. Исус сам отъждестви себе си образа на „Божия слуга“, използван от пророк Исайя. Той, който е Господ, стана слуга!“.

Умивайки нозете на апостолите, Исус пожела да разкрие начина по който действа Бог с нас и да даде пример за неговата „нова заповед“ (Йн. 13, 34) да се обичаме едни други, както Той ни обикна, т.е., давайки живота си за нас. Сам евангелист Йоан го пише в своето първо послание: Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята. Чеда мои, нека се обичаме не с думи или с език, а с дела и истина!“ (1Йн. 3, 16.18).

Ето защо – отбеляза още папа Франциск -  „любовта е конкретно служение едни към други. Любовта не е само думи, а дела и служение; едно смирено служение, белязано от тишината и без показност, както сам Исус каза: „нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната“(Мт. 6,3). Това служение предполага предоставянето на разположение на даровете, които ни е дал Светия Дух, за да може общността да се укрепва (1Кор. 12, 4-11). Освен това, служението се изразява в споделянето на материалните блага, та никой да не изпада в нужда. Споделянето и всеотдайността към хората в нужда е начина на живот, който Бог предлага и на много нехристияни, като път на истинска хуманност“.

Светият отец прикани да не забравяме, че „като уми нозете на учениците си и поиска от тях да правят същото, Исус ни изпрати също да признаваме взаимно нашите недостатъци и да се молим едни за други и да си прощаваме от сърце. В този смисъл, нека си припомним думите на светия епископ Августин, който пише: „Християнинът да не презира да прави онова, което Христос направи. Защото, когато тялото се свежда до нозете на братя, в сърцето се запалва или вече е било подхранено смирението. Нека си простим взаимно грешките и да се молим един друг за нашите грехове и по този начин ще си умием един друг нозете“ ( Joh 58,4-5).

Има много хора – каза папа Бергольо – „ които изживяват живота си по този начин, в служба на другите. Миналата седмица получих писмо от един човек, който ми благодари за Годината на милосърдието; призовава ме да се моля за него, за да бъде по-близо до Господ. Животът на този човек е посветен на грижите за майка му и брат му; майка му е възрастна жена на легло, а брат му инвалид на инвалидна количка. Животът на този човек е служение и помощ. Това е любовта! Когато забравиш за себе си и мислиш за другите: това е любов! С умиването на нозете, Господ ни учи да бъдем слуги, както Той стана слуга за нас, за всеки един от нас. Ето защо скъпи братя и сестри, да бъдем милосърдни като Отца, означава да следваме Исус по пътя на служението“.

svt/ rv