Папата: съвременните мъченици, жертви на глобалното безразличие

Сестрите на Майка Тереза, убити в Йемен са днешните мъченици, които са жертва на глобализацията на безразличието, която е сред причините подхранващи войните. Това посочи папа Франциск преди неделната молитва Ангел Господен. В размишлението си папата коментира неделното евангелие, в което Исус разказва притчата за блудния син и подчерта, че Бог обича безмерно и е винаги готов да се притече насреща ни и да ни прегърне.

С видимо вълнение папа Франциск припомни четирите сестри Мисионерки на Милосърдието, убити във варварска атака в Йемен, които определи като знак на мира и милосърдието:

„Това са днешните мъченици! Но те не са поставени на първите страници на вестниците, нито в новинарските блокове: те даряват тяхната кръв за Църквата. Тези сестри са жертва на атаката на онези, които ги убиха, но също и на безразличието, на тази глобализация на безразличието, която не се интересува от тях. Нека Майка Тереза да придружи в рая тези дъщери-мъченички на милосърдието и да се застъпи за мира и свещеното почитане на човешкия живот“.

Мисионерките на Майка Тереза –отбеляза папа Франциск – бяха конкретен знак за мира и защитата на човешкия живот. Папата с „възхищение“ цитира друг конкретен знак за мира: инициативата на хуманитарните коридори, чието начало бе дадено преди броени дни в Италия:

„Този пилотен проект, който обединява солидарността и сигурността позволява да се помага на хората, бягащи от войната и насилието, като стотината бежанци преместени в Италия, сред които болни деца, инвалиди, вдовици с деца и възрастни. Приветствам с радост тази инициатива, която е икуменическа, тъй като е подкрепена от Общността на „Свети Егидий“, Федерацията на Евангелските църкви в Италия, Валденската и Методистката Църква.

Коментирайки откъса от неделното евангелие, папата се спря на двата знака на любов към ближния. В тази притча, разказваща за „милосърдния баща“ ни впечатлява преди всичко „толерантността на бащата пред решението на по-малкия син да напусне бащиния дом“. По същия начин – отбеляза папата – „Бог действа с нас: оставя ни свободни да правим грешки, защото когато ни създаде, той ни даде големия дар на свободата“. Това е дар – сподели папата – „който винаги ме удивява“:

„Раздялата от този син е само физическа; бащата го носи винаги в сърцето; очаква с вяра неговото завръщане; гледа с надежда към пътя, за да го зърне. И един ден вижда отдалеч, че се завръща. Това означава, че този баща всеки ден се е качвал на покрива на своя дом, за да гледа дали синът му се завръща! Като го вижда бащата се трогва, притичва се насреща му, прегръща го и го целува. Колко много нежност към този син, който се беше провинил много. Но бащата го приема по този начин!“

Същото поведение – продължи папата – бащата има и към по-големия син, който е останал в бащиния си дом и сега „е възмутен и протестира, защото не разбира и не споделя проявената доброта към братя, който е сгрешил“. Бащата се притичва и към този син и му припомня, че те винаги са били заедно и всичко, което притежават е общо:

„Това ме подтиква да се замисля над едно нещо: когато някой се чувства грешник, нищожен, или както съм чувал често да ми казват: „Отче, чувствам се омърсен“, това е момента да отиде при Отца. Но когато някой се чувства праведен – „Винаги съм правил добре нещата – Отца пак идва да ни търси, защото когато се чувстваме праведни, притежаваме лошата нагласа на високомерието. То е от дявола! Отец очаква онези, които се признават за грешници и търси онези, които се чувстват праведни!“.

В тази притча – коментира папа Франциск – можем да доловим присъствието на един трети син, който е скрит: Исус. „Този Син-Слуга е необятността на прегръдката и сърцето на Отца: той прие блудния син и уми мръсните му нозе; Той подготви трапезата за празника на прошката. Той, Исус, ни учи да бъдем милосърдни както Отца“.

„Фигурата на бащата в притчата – продължи папата – ни разкрива сърцето на Бог. Той е милосърдния Отец, който ни обича безмерно в Исус, очаква винаги нашето обръщане всеки път, когато грешим“. Той е Баща, „който очаква нашето завръщане, когато се отдалечаваме от Него, мислейки си че можем и без Него; Той винаги е готов да отвори своите ръце за нас, каквото и да сме сторили“:

„Както бащата в Евангелието, също Бог продължава да ни смята за свои чеда, когато сме се изгубили и идва насреща ни с нежност, когато се завръщаме при Него. Той ни говори с голяма доброта, когато мислим, че сме праведни. Грешките, които правим дори и да са големи, не нараняват предаността на неговата любов. Чрез Тайнството Помирение можем винаги започнем отново: Той ни приема, възвръща ни достойнството на негови чеда и ни казва: Върви напред! Изправи се, върви напред! Нека през тези дни на Великите пости, които все още ни разделят от Пасхата, да засилим нашия вътрешен път на обръщане“.

При поздравите папата призова присъстващите поклонници и вярващи на площад „Свети Петър“ да се молят за него и неговите сътрудници, които от 7 до 11 март в Арича, край Рим, са на Духовни упражнения за Великите пости.

svt/ rv