Папата: грехът отнема радостта, а Божията прошка ни възвръща красотата

Слепотата на духа пречи да се вижда добре, изкушенията замъгляват погледа и правят сърцето ни късогледо. Нека отново да прогледнем, защото живота не зависи от това, което притежаваме. Това каза папа Франциск по време на покаятелната литургия, която предстоятелства на 4 март във ватиканската базилика по повод международната молитвена инициатива „24 часа за Господ“. Преди началото на службата папата се изповяда и изповяда няколко верни. По повод тази инициатива, чиято цел е да се преоткрие Тайнството Помирение по време на Великите пости, много църкви по света останаха отворени през цялата нощ.

В проповедта си папа Франциск се позова на молбата на Вартимей към Исус „да прогледне отново“ (Мт. 10, 46-52).

„Тази е молбата, която днес искаме да отправим към Господ. Да прогледнем отново, след като нашите грехове ни накараха да загубим погледа си от доброто и ни отклониха от красотата на нашето призвание, отдалечавайки ни от целта“.

Всеки един от нас – каза папата – може да се разпознае във Вартимей. Неговата слепота го отведе към бедността, към покрайнините, зависейки във всичко от другите:

„Също и грехът има същия ефект: той ни прави бедни и ни изолира. Това е една слепота на духа, която пречи да се види същественото, да се насочи погледа към любовта, която дарява живот. Постепенно грехът ни отвежда към онова, което е повърхностно, правейки ни безчувствени към другите и доброто“.

Папа Франциск отбеляза, че съществуват многобройни изкушения, имащи силата да замъгляват зрението на сърцето, правейки го късогледо:

„Колко е лесни и грешно да мислим, че живота зависи от това, което се притежава, от успеха, от възхищението на другите; че икономиката е само печалба и консумация; че личните желания, трябва да имат превес над социалната отговорност! Гледайки само на нашето его, ние ослепяваме, угасваме и се затваряме в себе си, лишавайки се от радостта и истинската свобода“.

Исус „минава и върви напред и Неговото близко присъствие ни кара да почувстваме, че когато се отдалечаваме от Него, в нашия живот липсва нещо важно. Кара ни да чувстваме нуждата от спасението, а това е началото на изцелението на сърцето. Когато желанието да бъдем изцелени стане още по-дръзко, това ни отвежда към молитвата, към настойчивия и силен вик за помощ, също както прави Вартимей“. Но за съжаление – констатира папа Бергольо – „също като онези „мнозина“ от Евангелието, винаги има някой, който не иска Той да се спре, който не иска Той да бъде обезпокоен от вика на болката на другите, предпочитайки да смъмри бедния и да го накара да замлъкне“.

Нека през тази Юбилейна година – пожела папата – „да хвърлим наметалото и да се изправим на крака: нека се освободим от онова, което ни пречи да вървим по пътя към Исус, без страх да оставим онова, което ни дава сигурност и към което сме привързани; нека не оставаме седнали, нека да станем и да преоткрием нашата духовна висота, достойнството на обични чеда, които са пред Господ, за да бъдат гледани от Него в очите, простени и възродени“.

Днес повече от всякога – продължи папа Франциск – „преди всичко ние пастирите сме призвани да се вслушаме във вика, може би скрит, на онези, които искат да срещнат Господ. От нас се иска да преразгледаме онези поведения, които понякога не помагат на другите да се приближат към Исус; часовете и програмите, които не отговарят на реалните нужди на онези, които искат да се приближат до изповедалнята; човешките правила, които важат повече от желанието за прошка; нашата строгост, която може да отдалечи от нежността на Бог“.

Разбира се – уточни папата – „не трябва да омаловажаваме изискванията на Евангелието, но не можем да рискуваме да осуетим желанието на грешника да се помири с Отца, защото завръщането в дома на сина е това, което Отца очаква преди всичко“.

Нашето служение – продължи Светия Отец – е „служение на придружаване, за да може срещата с Господ да бъде лична и съкровена, а сърцето да се отвори искрено и без страх към Спасителя. Нека не забравяме:  единствено Бог действа във всеки човек. В Евангелието, Той е този, който се спира и пита слепия; Той е този, който нарежда да го повикат; Той е този, който се вслушва в него и го изцелява. Ние сме избрани за да предизвикаме желанието за обръщането на сърцето, за да бъдем средства, спомагащи срещата, за да протегнем ръка и опростим греха, правейки видимо и действащо милосърдието Божие. Нека всеки, който се приближава към изповедалнята – пожела още папата – да намери един баща, който го очаква и му прощава“.

Евангелският откъс завършва с думи, изпълнени със значение: „Вартимей, веднага прогледа и тръгна след Исуса по пътя“:

„Също ние, когато пристъпваме към Исус, виждаме отново светлината, за да гледаме с вяра бъдещето, преоткриваме силата и смелостта да тръгнем на път. И след прегръдката на отца, нека ликуваме в сърцето си, защото Той ликува и празнува за нас“.