„Спотлайт“ насърчава прозрачност в Църквата

На тържествената  церемония на 28 февруари в Лос Анджелис бяха раздадени наградите Оскар. Наградата за най-добър филм бе дадена на „Спотлайт“, на американския режисьор Том Маккарти. Филмът е създаден по действителен случай и се концентрира в строга и автентична възстановка върху екипа от разследващи журналисти „Спотлайт“ от вестника Бостън Глоуб, който през 2002 г. публикува разследване, разкриващо масово прикриване от страна на католическата църква на сексуални посегателства над деца в района на град Бостън.

Спорът относно липсваща номинация за Оскар на чернокожи беляза ярко представянето на Крис Рок на най-дългоочакваното честване на киното, на което бяха раздадени златните статуетки.

Продуцентът на „Спотлайт“, Майкъл Шугър, с „Оскар“ в ръка, заобиколен от актьорите и режисьора на филма, отправи апел: „Настъпил е моментът да защитим децата и да възродим вярата". Докато двамата сценаристи на филма, получиха също Оскари, които посветиха на журналистите и на жертвите на насилие. Холивуд, не пропуска следователно чрез избора на печелившите, да даде по някакъв начин политическо послание.

Не може да пропуснем и двата оскара - за Леонардо ди Каприо, който най-накрая, след 20 години и различни номинации, бе признат за най-добър актьор във филма "The Revenant“ („Завръщането“) на режисьора  Алехандро Инариту и който от сцената, припомняйки срещата си с папа Франциск, изрази тревога за екологията и отправи призив за зачитане на природата.

Оскар за осемдесет и седем годишния Енио Мориконе за най-добра музика на филма "The Hateful Eight"  на Куентин Тарантино, след като вече бе получил веднъж Оскар за цялостно творчество през 2007 г.“

„Няма забележителна музика без голям филм, който вдъхновява. Благодаря на Куентин Тарантино, че избра мен. Посвещавам тази музика и този Оскар на жена ми, Мария“.

Сред още много наградени имена е и Дисней – Пиксар с великолепния “Inside Out“ за най-добър анимационен филм и Пийт Доктер, един от двамата режисьори, призна, че идеята за филма се е родила просто докато гледа как растат децата му и че филмът е за тях и за всички останали деца.

„Папа Франциск: настъпило е време да се защитят децата и да се възстанови вярата". Тези думи на папата цитира Майкъл Шугар, продуцентът на филма Spotlight ,Оскар за най-добър филм през 2016 г., припомни при получаване на статуетката на Академията.За този апел говори пред радио Ватикана отецът йезуит Ханс Цьолнер, член на Папската Комисия за закрила на децата и председател на Центъра за защита на малолетни към Григорианския университет:

„Ясно се вижда, че както продуцентът, така и всички ангажирани в създаването на филма, са работили, за да предадат това послание, свързано със съдържанието му. Това е апел към Църквата да направи онова, което е започнато още през 2002 г. -времето на събитията, за които разказва филмът“.

Още в края на 90-те години, кардинал Ратцингер, като префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, бе осъзнал, че Църквата не може повече да толерира злоупотребите и тяхното укриване от епископите. И така, Йозеф Ратцингер, по-късно като Папа Бенедикт ХVІ, направи важни стъпки, за да създаде една прозрачна Църква, ангажирана в борбата срещу насилието. Папа Франциск  продължи линията на Бенедикт ХVІ, укрепвайки законодателството на Църквата, като създаде Папската комисия за защита на малолетните.

Папа Франциск внесе вече в практиката някои мерки, очакваме и по-нататъшно развитие в тази посока. Тези мерки ще бъдат ясно послание от страна на Католическата църква, която имайки първостепенна роля, си дава сметка за сериозността на положението и иска и трябва да продължи битката за справедливост, така че да няма повече жертви на насилие.

На въпрос на интервюиращия за онова, което е направено от датата на събитията, описани във филма насам, отец Цьолнер каза: „Да, това, което е направил Светият престол е много ясно: имаме други нормативи, по-строги закони, имаме наредби на Конгрегацията за доктрината на вярата, които искат проекти от всички епископски конференции за техните насоки за това как да се разговаря с жертвите, какво да се прави с извършителите, как да се предотврати злоупотребата.

Много бе направено от Светия престол, а и от някои местни църкви. Филмът, както и думите, казани по време на церемонията по награждаването, със сигурност дават допълнителен тласък на работата ни, която през 2012 г. започнахме в Григорианския университет чрез международна конференция симпозиум на тема:„Към изцеление и обновление", в който участваха 110 епископи от всички епископски конференции по света и това беше първата стъпка, дори и в Африка и Латинска Америка, където въпросът по това време все още не бе актуален.

Със създаването на нашия „Център за закрила на детето", на Центъра за защита на малолетните, искаме да работим, за да се изградим постепенно местна юрисдикция, която да дава възможност на хората как да реагират, как да се създадат безопасни места за деца и юноши ...

Какво беше реакцията от филма на духовници, които са били - и са - ангажирани в борбата със сексуалното насилие?„Архиепископът на Малта, монс. Чарлз Шиклуна, изключително авторитетна личност, който в продължение на десет години се е борил за правосъдие и и който лично беше ангажиран в преследването на тези престъпления, извършени от свещеници, преди няколко дни заяви публично, че ще препоръча на всеки, дори и на епископите, да гледат този филм“.

Същото каза и един австралийски епископ ... Изключително добре е приет филмът и разбира се с голямо одобрение се приема за посланието и начина, по който е предадено.

Епископите препоръчват на своите събратя да видят този филм, отправят горещ призив за сериозен размисъл върху централното послание, а именно, че Католическата църква може и трябва да бъде прозрачна, справедлива и ангажирана в борбата срещу злоупотребата с малолетни и че трябва да се ангажира никога не се случват повече подобни епизоди.

Важно е да се разбере, че ние трябва да променим поведението си, което може да се изрази с небезизвестния израз „конспирация, заговор в мълчанието“. Да не се говори за това, да искаме да разрешим всичко, укривайки мръсотитята под килима, да се скрием и да мислим, че всичко ще премине. Ние трябва да разберем, че това няма да премине: настъпил е моментът, когато трябва да осъзнаем, че или с много смелост и изправяйки се лице в лице ще се справим с проблема, или един ден, рано или късно, ние ще бъдем принудени да го направим. Според мен това е едно от основните послания на този филм.

an / rv