Църквата се нуждае от сърца отворени за Божието милосърдие

„Църквата не се нуждае от мръсни пари, а по-скоро от сърца отворени за милосърдието Божие“. Това каза папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, посветена на Божието милосърдие към човек, подчертавайки, че Бог, като един баща „обича своите деца, помага им, грижи се за тях и им прощава. Той ги възпитава и поправя, когато грешат, насърчавайки ги да растат в доброто“. 

По този начин е представен Бог в първата глава от книгата на пророк Исайя, в която Господ, като любещ баща, но също строг и внимателен, се обръща към Израил, обвинявайки го в изневяра и корупция, за да го върне по пътя на правдата. Книгата на пророк Исайя започва с думите: „Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира“ (Ис. 1,2-3).

Бог – каза папата – „чрез пророка говори на народа с горчивината на един разочарован баща, който отгледа своите деца, а сега те са въстанали срещу Него. Дори животните са предани на своя господар и са благодарни на ръката, която ги храни; народът обаче, не признава вече Бог, не разбира. Въпреки че е ранен, Бог оставя да говори любовта и се апелира към съвестта на тези неблагодарни чеда, за да се обърнат и да позволят да бъдат отново обичани. Това е което прави Бог! Той се притичва насреща ни, за да Му позволим да ни обича в сърцето на нашия Бог“.

„Връзката баща-син, на която често се позовават пророците, за да говорят за завета между Бог и неговия народ, се е опорочила. Целта на възпитателната роля на родителите е децата да растат в свобода, да ги направи отговорни, способни да правят добри дела за себе си и другите. Но заради греха, свободата се превърна в претекст за автономност, претекст за гордост, а гордостта води до противопоставяне и илюзията за самодостатъчност. Ето защо, Бог призовава своя народ: „Сгрешихте пътя“… С обич и горчивина той казва „моя народ“.

Оставяйки настрана предварително подготвения си текст, папа Франциск прибави: „Бог никога не се отрича от нас; ние сме неговия народ. Дори и най-лошия мъж, най-лошата жена, най-лошите от народите са негови чеда. Това е Бог: Той никога не се отрича от нас! Винаги казва: „Синко, ела“. Тази е любовта на нашия Отец; това е милосърдието на Бог. Да имаш такъв баща, дава надежда и вяра.

„Тази принадлежност – продължи папата – трябва да бъде живяна във вярата и послушанието, със съзнанието, че всичко е дар, идващ от любовта на Отца. Но ето, че преобладава суетата, безумието и идолопоклонничеството. Затова сега, пророкът се обръща директно към този народ със строги думи, за да му помогне да разбере тежестта на своя грах: Горко тебе, народе грешни…синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад“ (ст. 4).

„Последствието от греха – каза папа Франциск – е страданието, от което понася последствията също и страната, опустошена като пустиня, по такъв начин, че дори Сион – т.е. Ерусалим – е станал необитаем. Където се отхвърля Бог и неговото бащинство, няма живота, съществуванието губи своите корени и всичко изглежда покварено и унищожено. Въпреки това, дори и този болезнен момент е с оглед на спасението. Изпитанието е дадено, за да може народът да изпита горчивината на онзи, който изоставя Бог, и да се изправи пред мъчителната празнота на смъртта. Страданието, което е неизбежното последствие от едно саморазрушително решение, трябва да накара грешника да се замисли, за да го отведе към обръщането и прошката“.

„Това е пътят на божественото милосърдие. Бог не се отнася с нас според греховете ни. Наказанието се превръща в средство, което предизвиква размисъла. По този начин се разбира, че Бог прощава на своя народ, помилва го и не разрушава нищо, а оставя винаги отворена вратата на надеждата. Спасението предполага решението да се вслушваме и да се обърнем, но то винаги е безвъзмезден дар. Ето защо, Господ в своето милосърдие показва пътя, който не е този на ритуалните жертвоприношения, а по-скоро на справедливостта. Култът е критикуван не защото е ненужен по само себе си, а защото вместо да бъде израз на обръщането, претендира да го замени; по този начин се превръща в търсене на собствената справедливост, създавайки лъжливото убеждение, че жертвоприношенията спасяват, а не божественото милосърдие, което прощава греха“.

Отново импровизирайки папата прибави: „Този пример ще ни помогне да разберем по-добре казаното горе: когато някой човек е болен отива при лекаря; когато някой се чувства грешник, отива при Господ. Но ако вместо да отиде при лекаря, отива при някакъв лечител, той няма да оздравее. Много пъти предпочитаме да вървим по грешните пътища, търсейки едно оправдание, една справедливост, един мир, който ни е даден като дар от нашия Господ, ако не отидем да Го търсим. Пророк Исайя казва, че Бог "не иска кръвта на телетата и агнетата, преди всичко ако жертвоприношението е извършено с ръце омърсени от кръвта на братята“ (ст. 11.15).

„Мисля си за онези, които правят дарения на Църквата, плод на кръвта на многобройни експлоатирани, малтретирани, и поробени от зле заплатена работа хора! Аз на тези хора ще кажа: „Не ти искам парите, изгори ги“. Божият народ, т.е. Църквата, не се нуждае от мръсни пари, а по-скоро от сърца отворени за милосърдието на Бог“.

„Трябва да се приближим към Бог с чисти ръце, избягвайки злото и практикувайки доброто и справедливостта. С какви хубави думи завършва пророк Исайя: „Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица“ (ст. 16-17).

„Помислете си само за многобройните бежанци, които пристигат в Европа и не знаят къде да отидат. Ето защо, казва Господ, „дори греховете ви да са като червени и като пурпур ще се избелят като снега, бели като вълната ще станат, а  народът ще може да се храни от земните блага и да живее в мир“ (ст. 19).

Това – завърши папа Франциск – „е чудото от прошката на Бог; прошката, която Бог като Баща иска да дари на своя народ. Божието милосърдие е предложено на всички, и думите на пророка са валидни и днес за всички нас, които сме призовани да живеем като чеда Божии“.

svt/ rv