Бедните и отхвърлените от Чиапас очакват папа Франциск

Най-южният и най-беден мексикански щат Чиапас, очаква папа Франциск. Към него папата ще отпътува рано сутринта, мексиканско време, от международното летище на Мексико Сити и след около час и половина полет ще кацне на летището „Анхел Албино Корзо“ в Тустла Гутиерес. Оттук с хеликоптер ще се придвижи до Сан Кристобал де Лас Казас, където ще предстоятелства Света литургия с местните общности, голяма част потомци на Маите. Чиапас е земя, която се бори за оцеляването и все по-засегната от феномена на емиграцията.

От двадесет години отец Флоренцо Ригони се грижи за мигрантите, опитващи се да стигнат до Америка, който за Радио Ватикана споделя:

„Мексико е като емигрантско гробище без кръстове. Поради интереси, които се наложиха, Мексико изгради една истинска и същинска граница, която вече от години наричам „вертикална граница“. Границата, която те разделя, се превърна в един друг вид граница, не толкова заради контролите извършвани от правителството, а заради организираната престъпност. По този начин, както казва папата, мигрантите се превърнаха в нещо невидимо, за изхвърляне, в никои“.

Отец Ригони говори и за често срещаната, дори вече обичайна, контрабанда с мигранти и тяхната експлоатация в Мексико…

„В началото мигрантите наричаха контрабандистите „койотес“. Но днес тази контрабанда вече е в ръцете на организираната престъпност, която върху нея изгради един друг бизнес: превозват до 180 мигранти в камиони с двойни дъна и в нечовешки условия. Аз това го наричам „Холокост на мигранти“: като този от нацистките лагери, като влаковете на смъртта… Товарният влак, който прекосява страната от Юг до Север е наричан „звярът, гилотината“… Въпросът с експлоатацията не се отнася само до мигрантите. В някои части на страната, като в Чиапас, Оахака, Гуереро – трите големи щата на бедността – човешките и трудовите права не са зачитани. От друга страна, мигрантът знае, че ръцете си не държи добри карти: жените, от няколко години измислиха една нова фраза: „Нямам документи, нямам пари, но имам тяло. Вместо кредитната карта, използвам тялото си като разменна монета“.

Свещеникът разказва и своите контакти с коренното население и техните житейски условия…

„Трябва да кажа, че техните житейски условия не са се подобрили никак. Щастлив съм, че папа Франциск отива в Сан Кристобал и, че отдава важност на тази местна общност, която аз от години определям като мигрираща, защото я заличихме от нашата памет. Позволяваме им само да имат малко фолклор и занаятчийство, но нищо повече. Но въпреки това има някой, които ги чувства близки. Това ще бъде едно много силно послание, защото думата „отпадъци, неща за изхвърляне“, която папата използва често е нещо много сериозно“.

svt/ rv