Отец Ломбарди: моите 25 години в Радио Ватикана

 

Нашият генерален директор, отец Федерико Ломбарди приключва своето всеотдайно 25 годишно служение в Радио Ватикана в края на февруари. Той започва службата си през 1990 г като директор на програмите, а след това през 2005 г. е назначен за генерален директор. През 2001 година му е възложено управлението на Телевизионния център на Ватикана (CTV), а от 2006 г. насам му е поверена и пресслужбата на Ватикана, длъжност, която продължава да изпълнява. В интервю за Радио Ватикана, отец Ломбарди разказва за 25-те години, прекарани в радиото:

„Когато дойдох в Радио Ватикана не познавах отблизо Ватиканския свят, но преди още да стана провинциален настоятел към ордена на йезуитите, бях работил вече в  Civiltà Cattolica (периодичното издание на йезуитите) повече от 10 години и както и други йезуити преди мен (по-специално на директорите: о.Мартегани и о. Тучи) това бе една отлична подготвителна школа, за проблемите на информацията и комуникацията в унисон със служението на папата и на Светия престол.

Освен задачата да бъде следвана  постоянно и отблизо дейността на папата, нещо което никога не бях правил, особен интерес за мене бе световният хоризонт, глобалното измерение на дейността на радиото и огромният международен обхват на трудовата общност, служители от 60 националности, култури, езици и различни писмености. Междувременно трябваше да привикна към различен вид изказ: вече не - задълбочени статии, а кратки статии – онова, което може да се каже  в една или две минути в синтетичен сбит език, възможно най-ясно: в това, вярвам, ми помогна малко математическата ми подготовка.

През първите 15 години от 1991 до 2005 г., бях Директор на програмите, и основният аспектна задълженията ми , бе вниманието към съдържанието на информацията, но не и на последно място – вниманието ми в истинска близост до живота на отделните редакции и многото служители, които ги формират; много интензивни и дълбоки човешки отношения, особено с редакторите и редакторките, но също и с техниците, с които имах чести контакти, въпреки че те не зависеха пряко от мен. Трябва да кажа, че може би, това бе „най-щастливият" ми период, в който можех да се отдам изцяло на мисията на Радио Ватикана, на практика  всеки ден от сутрин до вечер, почти непрекъснато.

На въпрос на интервюиращия за други задължения по това време, о. Ломбарди отговори: „Това е вярно. От 2001 г., по различни обстоятелства бях натоварен да отговарям и за Телевизионния център на Ватикана,CTV, а от 2006 г. насам се прибави и пресцентърът. Но от 2005 г. насам, с напускането на о. Боргомео, бях назначен за Генерален директор, задача,по-скоро административна, която изисква по-малко непрекъсната близост с редакторите, но затова пък, в известен смисъл дори по-съвместима с други задачи, с които бях натоварен през това време, и които, естествено изискваха значителна част от времето ми. В обобщение един нормален работен ден за мен протичаше така: рано сутрин и следобед/вечер в радиото, в по-късната сутрин - в залата за пресконференции, в преди обяд - в Телевизионния център CTV.

Имаше много да се прави, но никога не съм мислил да поискам да напусна Радио Ватикана. Това бе „мисията ми, за която моите религиозни настоятели ме бяха изпратили да служа във Ватикана. Винаги съм считал като първа и фундаментална верността си и служението на хората, които ми бяха поверени. Разбира се, аз се стараех да върша с всички възможни сили, и другите ми поверени задачи, изключително важни, но „моят дом" във Ватикана остава завинаги Радиото.

На въпрос за неизбежни трудностите през толкова много години, о.Ломбарди отговори: „Трудности никога не липсват. Най-трудното време конкретно за радиото бяха дискусията и обвиненията за така нареченото „замърсяване с електромагнитни радио вълни“, на предавателния център на Санта Мария ди Галерия. Дискусията бе повдигната в края на „Великия юбилей“, през януари 2001 г., последваха особено разгорещени полемики в продължение на няколко месеца, до лятото, не спряха още дълго време, но ставаха все по-редки. Разбира се, не беше никак лесно да бъдеш обвинен - със сигурност, несправедливо - да навредиш, дори - че убиваш деца; но за щастие имахме чиста съвест и мисля, че точно затова ще преминем  изпитанието  с търпение, морална отговорност и с научна компетентност.

„Кои са нещата, които са Ви направили удоволствие, или са Ви подразнили през тези години ...“

„Онова, което ми радваше най-много бяха свидетелствата на слушатели, живели в трудни ситуации и които успяваха да ни изпратят съобщение за благодарността си към нашето служение. Спомням си писмото на една доброволна медицинска сестра от Сомалия, сама, изолирана в мюсюлманския свят, която ни слушаше редовно ...

…Спомням си 40.000 писма на благодарност, пристигнали от Украйна през първата година след падането на съветския режим ... и за щастие, примерите могат още дълго да се редят. Обратното: най-много съжалявам и ще продължа да съжалявам, е, че не успяхме да реализираме програма на езика хауза. Програмата бе много силно желана от епископите на Северна Нигерия, регион, който знаем е сцена на насилие и напрежение, където бушува Боко Харам.

Вече бях организирал програмата, на практика безплатно, разчитайки на доброволно сътрудничество на богопосветени нигерийци в Рим и на приходите от едно католическо радио студио в Нигерия. Можеше да тръгне чудесно, единственият допълнителен разход, щеше да бъде за електричество, необходимо за предаването, не повече от 10.000 евро годишно (по-малко от 30 евро на ден ...). Бяхме реализирали вече  първото излъчване, когато ме принудиха да спрем програмата, мисля от загриженост, радиото да не се „разширява“.

„За нигерийците, това бе много сериозно разочарование. За мен беше едно сбъркано решение, противно на разбирането на истинската човешка и църковна потребност, на която можехме да дадем един малък, но значим отговор на внимание и подкрепа за бедното население ...

„Но освен този неуспех, Радио Ватикана е направило много в това отношение в историята си ...“

„Да. Това е типичен случай за онова, което би могло да се направи-и бих казал, все още може да се направи само благодарение на ултра късите вълни? Това е причината, поради която ние, аз лично, защитавах упорито използването им и съм изключително благодарен на колегите в Санта Мария ди Галерия, които вършат своята задача с изключителна компетентност и всеотдайност, поддържайки „оперативен“ своя център – наистина единствен и изключително икономичен. Разбира се, че съвсем ясно е, че технологиите в комуникацията разкриха нови важни пространства, в днешно време - жизненоважни и преобладаващи, към които е абсолютно необходимо да се пренасочат много ресурси.

Но в ДНК-то на Радио Ватикана и в неговата мисия от самото начало и след това особено по време на потиснатата Църква от тоталитаризма, на първо място комунистическият, е било винаги служението към потиснатите християни, към бедните, към малцинствата и изпадналите в затруднено положение, а не подчиняване на принципите на абсолютния императив  за максимална аудитория. Разбира се, изследването на аудиторията трябва да се вземе под внимание, но това не е всичко. Надявам се, това да не бъде забравено и в бъдеще при определяне на развитието на комуникацията във Ватикана. Едно огромно предизвикателство е как да се представят наистина бедните, как да се борим с „културата на отхвърлянето" в света на новите комуникации“.

Съгласен ли сте , че реформа на комуникациите от страна на Ватикана бе и е необходима и че това ще промени коренно Радио Ватикана,  която Вие познавате?

Разбира се, огромната еволюция в комуникациите се наложи и за Ватиканските медии , ето защо бе необходима и реформата,която трябва да бъде смело реализирана със съзнанието и с положителната оценка на новата култура и новите технологии, които я характеризират...

Особено през края на деветдесетте години в Радиото положихме много усилия, за да навлезем в света на цифровата комуникация и мултимедия, вече имаме нещо повече от програми аудио, разработили сме важен многоезичен уебсайт и присъствие в мрежата под различни форми, в крайна сметка, включително и силно присъстваме в социалните мрежи, като по този начин преминахме от еднопосочна комуникация към интерактивност.

Когато отбелязахме 75-тата годишнина на Радио Ватикана през 2006 година, аз се опитах да прокарам идеята, че ние все още се наричаме „Радио Ватикана", но в действителност вече не бяхме радио в тесния смисъл на думата, бяхме се превърнали във важен център на производство на задълбочена многоезична и мултикултурна информация, която разпространяваше предаванията си с технологиите и в най-подходящите форми, за да достигане до публиката в различни части на света, както направи папа Пий XI с Маркони, използвайки най-новите технологии на своето време, така направихме и ние тогава.

Всъщност винаги съм обичал името на Радио Ватикана, в което се заключава една голяма история, но в последно време чувам това име в известен смисъл, като капан, който е източник на недоразумения: защото създава впечатление, че сме били блокирани единствено в производството на аудио програми за класическо радиоразпръскване и това естествено подсилва възраженията на критиците, които ни обвиниха в изразходване на много средства за дейност, ограничена до една единствена медия, освен това – традиционна. Това абсолютно не е вярно, достатъчно е да посетите нашия сайт, за да се убедите. Но във всеки случай мисля, че би било добре да превъзмогнем името „Радио Ватикана", за да се освободим от бремето на това погрешно схващане. Чрез текущата реформа това ще се случи по естествен път.

Реформата със сигурност е добре дошла. Всеки път, когато ми беше казано, че трябва да се извършат ревизия и промени на Радио Ватикана например в небезизвестните срещи на „Съвета на 15-те кардинали за преглед на икономическата ситуация" - отговарях, че със сигурност това винаги е необходимо, но че това трябва да се случи в контекста на цялостна реформа на Ватиканските медии, защото те идват със своята история, като специфични самостоятелни медии, но сега сме навлезли в света на мултимедията и цифровите системи. Така че съм съгласен, че комплексният подход е правилен. Правилно е  и да носят отговорност за това хора, по-млади от нас, по-отворени и по-убедени от възможностите на иновациите.

Често се говори за намаляване на разходите, до което трябва да доведе реформата…

Освен предварително планираното и отдавна започнало намаляване на предаването на ултра къси вълни и освен някои спестявания в резултат от оптимизацията и правилното координиране на определени функции, се съмнявам, че може да направят радикални икономии без да се откажем от някои важни дейности. Що се отнася до радиото, то вече предлага значително количество различни форми на комуникация, които не се ограничават изобщо в производството и радиоразпръскването.

Следващата стъпка от реформата предвижда „обединение" на Радио Ватикана и Телевизионния център CTV. Познавайки CTV, какво предвиждате? ...

Много съм щастлив от тази промяна, която е напълно естествена. Както си спомняте съм бил за повече от единайсет години директор и на CTV, което беше за мен като второ семейство, след това на Радиото. По това време на мандата си, имах задачата да насърчавам  „синергията", но никога не се е мислело за интеграция, така че се опитвах да  развивам доброто сътрудничество без промяна на специфичната идентичност на двете медии.

Друго измерение, в което  работим заедно е присъствието в мрежата: като Youtube, Videonews на Ватиканските събития и т.н. Те са разработени заедно. Мисля, че едно от предизвикателствата на реформата е да се обединят и съгласуват различните медийни организации, без да се претоварва и усложнява схемата. Надявам се, че ще успеем.

Според Вас, какво е основното, което Радио Ватикана оставя в наследство на новата реалност на комуникациите на Ватикана?

Бих казал, че наследството има два аспекта: културно и хуманно. От културна гледна точка, Радио Ватикана е развило и е съхранило в своята история изключителното богатство на многоезичната  и мултикултурна комуникация и, на инкултурацията  на посланието на папите и Църквата в много различни култури: почти 40 езика, с петнадесет различни писмености, което се вижда веднага, ако хвърлите поглед на сайта. Това е ценен опит от църковна гледна точка; лаборатория на единство в многообразието: единна мисия на различни езици. Работата в Радио е школа за католическата универсалност. Смятам, че това богатство трябва да бъде запазено, и се радвам, че това се признава и в линията на реформата. Мисля, че съкращаването на програмите с цел спестяване на разходи ще бъде истинско обедняване на комуникацията на Ватикана. Мисля, че в тази посока може и трябва да продължават да се отварят нови хоризонти на нашата мисия.

Вие бяхте последният йезуит директор на Радио Ватикана. Как орденът на йезуитите приема тази ситуация?

Благодаря Ви, че споменахте  служението на „Обществото на Исус“ към Радио Ватикана. Това е важен аспект през повече от 80-годишната история, защото още от началото папите са поверили Радиото на йезуитите. Известни личности заемат този пост в хода на историята: спомняме си Джанфранчески, Сокорси, Стефаници,Мартегани, Тучи и Боргомео, както и много други, като Пелегрино, Фарузи, Куерчети, Маффео, Джорджани, Моро, Матис, Ареги, Жеминген,Копровски... Всички те, които са били щастливи да са посветят със себеотрицание в служба на папата и Църквата и да дадат от себе си най-доброто, в някои случаи, наистина своя живот.

Позволете ми също да кажа няколко думи за духа на това служение, винаги сме били горди да служим по един много безкористна начин. Ние никога не сме парадирали. И бих могъл да добавя, че да носим отговорността на една институция, която поради своя характер има значителни разходи и практически няма приходи възможно, ни поставя в „малко неудобно“ положение. Мнозина не биха се съгласили с такава ситуация в продължение на десетилетия, излагайки се на критики и възражения. Но ние сме го правили, без колебание, с вяра в мисията и мисля, сме свършили добра работа с нашите колеги, служители, редактори и техници. Понастоящем, в контекста на реформата, папата изрази желание йезуитите да продължават своето служение в областта на комуникацията; Йезуитите продължат да работят спокойно с колегите си, поемайки своите отговорности като част от редакционната, информационна и комуникативна компетентност на „Дирекция на програмите", така че процесът на обновяване да може да се осъществи по най-добрия начин. Може да се каже, вървим уверено напред, защото пътят, който следваме заедно ще става все по-ясен с цялата възможна добра воля.

an / rv