Християнският живот е постоянно съзерцание на Исус, прославен и унижен

"И когато се молеше, лицето Му се измени" (Лк. 28, 9в - 36)

Литургията за Втора постна неделя ни предлага евангелието, разказващо за преображение Господне. Исус взима със себе си Петър, Йоан и Яков и се изкачва с тях на планината, за да се моли. И видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия. Тогава, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте!“. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелити.

******

Скъпи братя и сестри,

През днешната неделя четем разказа на Свети Лука за Преображението на Исус. Това е един вид предвкусване на бъдещото идване на Христос в славата. Но в текста ясно е присъстващ мотивът за страданието, което Господ трябва да понесе.

В личността на Исус се съединяват старите и новите времена - пророците от Стария завет и апостолите от Новия. Въпреки че Исус е прославен и изпълнен с радост, Илия и Моисей искат да разговарят с него за смъртта му. Страданието и радостта, неща, които взаимно се изключват, по парадоксален начин са съединени в Христос. Дори и в страданието има смисъл и по начина, по който го приемаме и преживяваме се разбира на какъв етап сме в нашата вяра.

Християнският живот е постоянното съзерцание на Исус, прославен и унижен. Божието откровение, както това на планината Тавор, не може да бъде разбрано само с човешкия разум. Само вярата може да накара да замълчи страхът, най-вече страхът да отворим живота си за Христос, без резерви. Амин