Мексико: пет незабравими образа от една визита

Да гледаме Мария, Девицата от Гваделупа, и да ѝ позволим да ни гледа, да се сведе над своя народ, но преди всичко над страдащите в тялото и душата, жертвите на бедността и насилията. Нека извлечем от Евангелието, силата на пророчеството, за да знаем чия страна да заемем пред раните на експлоатацията, наркотрафика, безразличието пред страданията на мигрантите, колониализма, който налага нови модели на семейство. Визитата на папа Франциск в Мексико бе едно "кресчендо", чийто кулминационен момент бе последния ден в Сиудад Хуарес, с молитвата на онази граница, която много хора мечтаят да прекосят и на която хиляди намериха смъртта си.

В сърцето на вярата

Преди да отпътува папа Франциск каза, че за него визитата в Мексико е преди всичко възможност да се моли пред Дева Мария от Гваделупа, Девицата, която всяка година посещават двадесет милиона вярващи, утробата, домът, „малката къщичка“ на всеки мексиканец. Там Франциск, първият латиноамерикански папа, пожела да се спре, за да я гледа и да бъде гледан от нея, за да говори като син с майка си. Папа Франциск седнал „в малката стаичка“ зад олтара, където е възможно отблизо да се съзерцава създаденият по тайнствен начин образ върху „наметалото“ на индианеца Хуан Диего, се превърна в икона на визитата. Вярата е въпрос на погледи, да видиш и докоснеш. Това е погледа на Мария върху един папа, който разпознава до край безпогрешния инстинкт на светия Божи народ и извлича от този поглед силата на нежността към раните на този народ. Рани, които трябва да се докоснат, за да се докосне „плътта на Христос“.

Епископи пастири, а не длъжностни лица или членове от елита

Може би най-настойчивото и лично слово през тази визита папа Франциск посвети на своите събратя епископите. Изхождайки именно от погледа на Дева Мария от Гваделупа, утроба на мексиканския народ, папата съумя да призова пастирите на Църквата в Мексико към онова „пастирско обръщане“, което е сърцевината на неговия понтификат. Не са споразуменията с властимащите, подкрепата на правителството, материалните помощи на католическите магнати, които укрепват Църквата. Не са „клубовете или групичките“ тези, които я гарантират. „Във вашите погледи – каза папата на епископите – мексиканския народ има правото да намери следи от онези, които са видели Господа. Това е най-важното“. Само Църква „способна да закриля лика на хората, които хлопат на нейната врата, може да им говори за Бог. Ако не дешифрираме техните страдания, ако не доловим техните нужни, нищо не можем да предложим. Богатството, което притежаваме, преминава само когато се срещаме с нищетата на просещите. Именно в тази среща се реализира нашето сърце на пастири“.

В прегръдката на индианците

Останалата част от пътуването бе проясняване и затвърждаване на първите два образа. Прекрасният ден в Чиапас, в Сан Кристобал де Лас Касас и в Тустла Гутиерес, свидетелства за близостта на Франциск до коренното население, не само с искане на прошка за онова, което е изстрадало в миналото и от което все още страда, но също и със съзнанието колко е полезен приносът на неговата култура в момент, когато земята се експлоатира неконтролируемо, а възрастните хора се считат за ненужни. Висшият критерий "Salus animarum," за спасението на душите, е онзи, който подтикна папа Франциск, да даде съгласието си за ръкополагане на постоянни дякони в епархията на Сан Кристобал де Лас Касас, след 14-годишна забрана, както и разрешението за ползване на литургийниците на най-важните езици. Пресвета Богородица от Гваделупа избра да се яви пред Хуан Диего, един скромен, обикновен коренен жител, и нему повери дара на най-почитания свой образ в света.

Приятели, а не наемни убийци

В стадиона на Морелия, папата говори на младите, наричайки ги истинското богатство на Мексико. На тях предложи да освидетелстват приятелството с Исус, който  ни нарича „приятели" и „никога не би ги поканил да бъдат  наемни убийци или би ги изпратил да умрат“. Благодарение на Него, „всеки път можем да започнем отначало, благодарение на Него, можем със смелост да кажем: не е вярно, че единственият начин да се живее, да бъдем млади е да оставим живота си в ръцете на наркотрафикантите или на всички ония, които сеят смърт и разрушение. Благодарение на Него можем да кажем: не е вярно, че единственият начин на живот за младите тук е сред бедност и маргинализация ".

Поглед отвъд границата

Това бе последният, интензивен поглед от пътуването, поглед, който отива отвъд границата между Мексико и САЩ. Папата не е политик, той не се занимава с имиграционните закони. За него, драмата, трагедията на мигрантите не се изразява в числа, в статистики, в счетоводни сметки. Жените, децата, мъжете, възрастните мигранти имат свой собствен образ, своя собствена история. Разкази и лица на живот, прекъснат или унищожен на тази граница, както и на много други граници. Застиналият образ на папата на повдигнатия подиум, на чийто връх се издига черен кръст, на няколко метра от Рио Браво и от телената мрежа, която разделя Сиудад Хуарес от Ел Пасо, на една от най-зорко съблюдаваните граници в света е свидетелство и напомняне, че не става дума само за мигрантите - жертва на търговията с хора в Мексико и в Съединените щати или за гръмките предложения на един кандидат за Белия дом като Доналд Тръмп, който предлага километрична стена и депортиране на милиони нелегални имигранти. Свидетелството и предупреждението на папата се отнасят и към Европа, изпаднала в криза на амнезия относно своите фундаментални ценности, болезнено влюбена в себе си, изгубена в национализъм и с лидери, потънали в „празни приказки и власт“ и християнство, превърнало се в идеология за ония, които, са забравили, че и Божият Син бе мигрант и бежанец, сънуващи или вече изградили нови стени.

svt /an / rv