Папата към мексиканските епископи: не подценявайте феномена на наркотрафика

Не се страхувайте от прозрачността, бъдете близо до хората, бъдете свидетели на Господ, а не князе. Това са някой от насърченията на папа Франциск към епископите на Мексико, с които се срещна в катедралата на Мексико Сити в първия ден от своята апостолическа визита в латиноамериканската държава. На тях папата повери грижата за младежите, почитта и благодарността към коренните населения и мигрантите, които каза, „трябва да се следват и отвъд границите“. Папа Франциск призова епископите да не подценяват пропорциите на феномена на наркотрафика. „Неговата величина, сложността на причините му, неговата необятност и неговият обхват, които разяждат като метастази,  тежестта на насилието, което разделя с неговите различни прояви, не ни позволява като пастири на Църквата, да се крием зад общи присъди – форми на номинализма – а изискват пророческа смелост и сериозен и квалифициран пастирски проект“. Папата призова още епископите да бъдат откъснати от властта, от хегемонистични стремежи, от клерикализма и „клубовете и групичките по интерес“.

Само 800 метра разделят Националния дворец в Мексико Сити от катедралата посветена на „Успение Богородично“. Това кратко разстояние е повод за папата да се срещне отново с ликуващият народ, сред песни и танци. На входа на катедралата той получи ключовете на града и след като влезе в Божия храм се спря пред олтара на „Прошката“ за кратка молитва.

„Entro con pasos suaves...“

„Влизам с тихи стъпки в този дом, пожелан от Virgen Morenita (така мексиканците наричат Дева Мария от Гваделупа). Тук се намира тайното сърце на всеки мексиканец“, каза папа Франциск в началото на своето обширно слово към епископите, като се спря на фигурата на Дева Мария от Гваделупа.

„Ante todo, la Virgen Morenita nos enseña que la única fuerza capaz"...

„Преди всичко Virgen Morenita ни учи, че единствената сила способна да завладее човешкото сърце е нежността на Бог. Това, което очарова и привлича, което огъва и побеждава, което отваря и разхлабва веригите, не е силата на инструментите или строгостта на закона, а всемогъщата слабост на божествената любов, която е неустоимата сила на неговата нежност и необратимото обещание на неговото милосърдие“.

Папата насърчи епископите да предложат отново на народа, както в началото на еванглизицията на континента, „утробата на християнската вяра, която приема и помирява“:

„Reclínense pues, con delicadeza y respeto, sobre el alma profunda de su gente...“

„Наведете се с нежност и почит към дълбоката душа на вашия народ, бъдете епископи с чисти очи, прозрачна душа и озарено лице. Не се страхувайте от прозрачността. Църквата не се нуждае от мрака, за да работи. Бдете винаги вашите погледи да не се замъглят от мъглата на светското; не позволявайте на вулгарния материализъм и съблазнителните илюзии на задкулисните сделки да ви покварят“. В днешния сложен свят – поясни той – белязан от силови игри и несигурно понятие за живота „трябва да сте способни да долавяте въпроса, викащ в сърцето на вашия народ и да отговорите, че Бог съществува, че е близо и притежава човешки лик. Вашият поглед трябва да свидетелства, че сте видели Исус, в противен случай „Неговите думи, които припомняме, ще бъдат само празни реторични фигури, на заекващи пред гроба сираци“.

Папа Франциск припомни на Църквата в Мексико, че трябва да търси, храни и формира днешните Христови ученици. За тази цел папата посочи, че близостта е ключова дума и още веднъж посочи за пример Дева Мария от Гваделупа, която съхранява и отразява лика, на онзи, който се среща с нея:

„Sólo una Iglesia que sepa resguardar el rostro de los hombres...”

„Само една Църква способна да закриля лика на хората, хлопащи на нейната врата е способна да им говори за Бог. Ако ние не дешифрираме техните страдания, ако не сме наясно с техните нужди, не ще можем да им предложим нищо“. Оттук и призива да се избягва клерикализма и самореферентността:

„No se necesitan «príncipes», sino una comunidad de testigos del Señor...”

„Не са нужни князе, а по-скоро от една общност на свидетели на Господ. Съхранявайте общението и единството: едното е жизненоважната форма на Църквата, а другото е доказателство за нейната достоверност“.

„Мексико и нейната огромна и разнообразна Църквата се нуждаят от епископи служители и пазители на едно единство, изградено върху Словото Господне, подхранвано с неговото Тяло и водено от неговия Дух, който е живителния дъх на Църквата“.

Папата се спря и на мисионерското усърдие и формирането на миряните, но преди всичко Светият отец повери на епископите грижата за младежите. Тяхната задача е да „срещнат погледите им, да им предложат майчината утроба на Църквата, преди всичко на многобройните младежи съблазнени от парите и търговците на смърт от наркотрафика“. Това – каза папата – „е морално и гражданско предизвикателство за Църквата и обществото“, което призова да не се подценява“:

„La proporción del fenómeno, la complejidad de sus causas, la inmensidad de su extensión...”

„Величината на този феномен , сложността на причините му, неговата необятност и обхват, които разяждат като метастази, изискват пророческа смелост и сериозен пастирски проект“. За тази цел е необходимо да се започне от семействата, от екзистенциалните периферии, включвайки общностите, училищата и политическия свят.

Папата повери една важна роля на епископите за бъдещето на Мексико. „Изтъкавайте с търпение, както Бог направи върху наметалото на Хуан Диего, онзи нов човек, който вашата страна очаква. Правете го със снизхождение и смирение. По-специално, Отец иска от вас да имате нежен поглед към коренните населения и техните култури, които не рядко са унищожавани“.

“Il México tiene necesidad de sus raíces amerindias para no quedarse en un enigma irresuelto...”

„Мексико се нуждае от своите индиански корени, за да не остане една неразкрита загадка“. Коренните населения на Мексико – припомни папата – „все още очакват да бъде признато богатството на техния принос и плодовитостта на присъствие им, за да наследите онази идентичност, която ще ви превърне в единствена по роди си нация, а не само една сред многото“. Според папа Франциск, задължението на епископите е да припомнят силата на древните корени, да съхраняват паметта и да пораждат надеждата. „Нека вашите погледи да са способни да допринасят за единството, помирението и интеграцията“, е пожеланието на папата.

Последната част от словото си папата посвети на предизвикателството с миграциите. „Милиони чеда на Мексико напускат страната, техните корени и  семейства“, каза папа Франциск и призова:

„“Hermanos, que sus corazones sean capaces de seguirlos y alcanzarlos más allá de las fronteras...”

„Братя, нека вашите сърца бъдат способни да ги следват и стигнат до тях дори и отвъд границите“ и с помощта на американския епископат, за да не се превърнат в изгнаници. „Свидетелствайте единни, че Църквата е пазителка на едно цялостно виждане за човек и не приема, той да бъде сведен до чист човешки ресурс“.

svt/ rv