Библейските корени и значение на Юбилейната година

„Всички Юбилеи трябва да са повод за милосърдие и солидарност“. Това посочва кард. Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за културата, който като виден библеист и изследовател на юдаизма, говори пред Радио Ватикана за библейското значение на Светата година и за понятието „милосърдие“ в Свещеното писание.

Току що започналата Юбилейна година е първата „тематична“ Света година в историята на Църквата, но въпреки това понятията като „прошка, помилване и състрадание“ са винаги включени и се подразбират във всеки Юбилей.

Светата година – посочва кард. Равази – „е едно особено събитие, което засяга всички католици и което е насочено към сърцевината на Юбилея, към неговата истинска душа, която е душа на любов, освобождение, справедливост, възобновяване на братските отношение сред народите, хората, но също и братското отношение към Земята. Нека не забравяме, че в центъра на известният Юбилей на 2000 година - който всички ще запомнят с коленичилият, вече болен, свети Йоан Павел II пред прага на Светата врата – също бе поставена прошката или по-скоро молбата за прошка от страна на Църквата за нейните грешки и грехове извършени през историята от нейните чеда“.

Също библейските корени на понятието „Юбилей“, които се срещат още в старозаветната книга „Левит“, потвърждават неговата „милосърдна душа“, посочва кард. Равази:

„Юбилеят, за който четем в двадесет и пета глава на книгата „Левит“ е характеризиран от някои елементи, които са типични и за този извънреден Юбилей на милосърдието, като: опрощаването на дълговете на семействата, връщането на земите, които са били иззети от тези семейства, освобождаването на робите. Характерен е също и екологичният аспект на този Юбилей, защото за една година земята е била оставена да си почине, смятайки я почти като твар, участваща в Юбилея, в този момент на справедливост, милосърдие и солидарност“.

По-задълбоченото изучаване на Библията ни предоставя и една друга изненада, отнасяща се до думата „милосърдие“, която за нас етимологически е свързана със сърцето:

„От голямо значение е, че в езика на Стария и Новия завет – чрез едно странно съвпадение – символичния човешки орган от който извира милосърдието у човек не е сърцето. В Стария завет, многократно използваната дума, която се отнася до Бог, е „рахамим“ в множествено число, и буквално означава „майчина утроба“. Ето защо, в понятието за милосърдие има един инстинктивен компонент, изпълнен с нежност и силна любов. В Новия завет срещаме дванадесет пъти глагола „сплагнидзомай“, чийто корен е „сплагна“, който си отнася не само до майчината утроба, а и до възпроизводителната способност на бащата. Ето защо Бог, и в този случай Исус, се представят както с мъжки, така и с женски образ, т.е. с нежността, която е изцяло присъща на жената. Затова, когато е изправен пред онази бедна вдовица от Найн, загубила своя единствен син, Исус – посочва евангелист Лука – изпитва онова инстинктивно чувство, описано с глагола „сплагнидзомай“.

svt/ rv