Държавен секретар на Ватикана и най-приближеният сътрудник на папата, кардинал Пиетро Паролин, родом от областта Венето, който навършва 61 години на 17 януари, разказва за себе си пред микрофоните на Радио Ватикана. Говори за призванието си, за работата си в близост до папата, за Църквата. Отец Вито Маньо го запита на първо място, дали е възможно да си дипломат и свещеник едновременно:
„Мисля, че да, в противен случай нямаше да съм тук и не бих се съгласил да ангажирам живота си в тази особена, специална област, която представлява животът на Църквата. В годините на подготовката ми като свещеник, имах много различни идеи за бъдещото си служение. Мислех, че след като стана свещеник, бих работил в енорията или в семинарията.
Всъщност, бях за няколко години, помощник пастир; после изведнъж и за моя собствена изненада, нещата са се промениха. Моят епископ бе помолен да ме предостави на разположение на Светия престол, за да изпълнявам дипломатическа служба. Никога не съм намирал тази служба за несъвместима със свещеническо служение.
На първо място, винаги съм се опитал да упражнявам служението си дори и в периоди, в които работата ме ангажираше повече. И освен това, винаги съм се опитвал да изживявам дипломацията като свещеник към свещеника. Много често, например, съм забелязал, че в това си качество, имам възможността да кажа една дума повече, там, където другите нямат шанса да го направят; може би една дума, която не е променила нещата, но която е била от значение в дадения момент. Естествено, начините да помогнеш на другите са много, но и чрез дипломатическата служба към Светия престол, можеш да провъзгласиш Евангелието, така че неговите стойности да проникнат в общество.
На забележката на интервюиращия, че за един свещеник от дипломацията не липсват възможности да упражнява пастирското служение, там, където живее, кард. Паролин отговори: „разбира се! Това винаги е била линията на поведение, която следват по-голямата част от онези, които служат като дипломати към Светия престол. Папските представителите там, където е възможно съчетават дипломатическите си ежедневни дейности си с онези, свързани с пастирската им дейност. Да се срещам с християнските общности, да извършвам причастието за тях, тайнствата, това са най-хубавите моменти от дейността ми като апостолически нунций във Венецуела. Пазя ги дълбоко в спомените си с огромна радост и емоция. Малко съжалявам за ония времена“!
На въпроса как изживява този особен ангажимент като сътрудник на Папата в държавното управление на Църквата, кард. Паролин отговори: „Изживявам го като благодат, защото наистина е чудесен дар от Господа да бъда близо до наследника на Петър в задачата му за укрепване на братята във вярата и да ги обединява в общението на Църквата, но го чувствам и като голяма отговорност, да бъда в състояние да дам моя компетентен принос в толкова трудно и сложно време, през което преминава цялото човечество.
Също така, докато папа Франциск набляга много върху мисионерското измерение на Църквата и върху необходимостта от реформиране на структурите, предимно на Римската курия, задачата пред държавния секретар резонира в мен като настоятелен призив да освидетелствам вярата по достоверен и искрен начин. Бих искал да демонстрирам, по примера на папата, винаги, дори и в бюрократичните проблеми, гостоприемния и милостив лик на Църквата.
На въпроса как успява на всички снимки да е винаги усмихнат, въпреки всички проблеми, трудности на нашето време, и по-специално – за Църквата, кард. Паролин отговори: „Ако оставим настрана характера, което прави нещата по-лесни, чувствам, че животът ми е в ръцете на Господ, че Той ръководи моята история и историята на света към пристанища на мир и спасение, че Той ме обича както би казал Манцони, никога не отнема една радост, освен ако не - за да подготви друга, още по-голяма. Усещам подкрепата чрез молитва на толкова много хора. Ето по този начин бих искал да продължа напред, през годините, които ми остават да срещата с Господ „лице в лице".
an / rv
All the contents on this site are copyrighted ©. |