Преодолей безразличието и завоювай мира

Да се насърчи културата на солидарността  и милосърдието - като морални добродетели и социално отношение – за да се победи безразличието, което на индивидуално ниво подхранва несправедливостта и сериозните социални различия, а на институционално ниво подпомага несправедливи действия и политики, застрашавайки с това мира. Това е идеята в посланието на папа Франциск за 49-ия  Световен ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2016, озаглавено „Да се победи безразличието и се завоюва мира“. Предлагаме пълният текст на папското послание.

*******

1. Бог не е безразличен! Бог е загрижен за човечеството! Бог не ни изоставя! В началото на Новата година, бих искал да споделя не само това дълбоко убеждение, но и сърдечните си пожелания за благоденствие, мир и изпълнението на надеждите на всеки мъж и жена, на всяко семейство, народ и нация по целия свят, включително всички държавни глави и правителствени ръководители и всички религиозни лидери. Нека не губим надежда, че през 2016, всички ние ще се ангажираме твърдо и уверено, на всички нива, в търсенето на справедливостта и мира. Мирът е едновременно дар от Бог и човешко постижение. Като Божи дар той е поверен на всички мъже и жени, които са призовани за постигането му.

Да съхраним причините за надежда

2. За съжаление, войни и тероризъм, придружени от отвличания, етническо и религиозно преследване и злоупотреба с власт, белязаха изминалата година от началото до края. В много части на света, те бяха толкова чести, че се превърхана в "разпокъсана трета световна война". И все пак някои събития от годината, която приключи ми дават сили, гледайки напред към Новата година, да насърча всички да не губят надежда в нашата човешка способност да надвием злото и да не се предаваме на безразличието. Те демонстрират способността ни да покажем солидарност и да се издигнем над личния интерес, апатия и безразличие в критични ситуации.

Тук ще спомена усилията на световните лидери по време на Конференцията на ООН за климатичните промени в Париж, Сор21, в търсенето на нови начини да посрещнем изменението на климата и за опазване на земята, нашият общ дом. Можем да споменем и две по-ранни глобални събития: срещата на върха в Адис Абеба за финансиране на устойчивото развитие в световен мащаб и приемането от ООН на Програма 2030 за Устойчиво развитие, насочени към осигуряване на по-достоен стандарт на живот за всички хора по света до 2030 година, особено на най-бедните.

За Църквата, 2015 г. бе специална година, тъй като отбеляза петдесетата годишнина на два документа, които красноречиво изразяват чувството и за солидарност със света. Папа Йоан XXIII, в началото на Събора, искаше да отвори широко прозорците на Църквата и да подобри комуникацията и със света. Двата документа, Nostra Aetate и Gaudium et Spes, са емблематични за новите взаимоотношения на диалог, солидарност и съпътствие, които Църквата искаше да пробуди сред човешкото семейство. В декларацият Nostra Aetate, Църквата изрази отвореността си за диалог с нехристиянските религии. В Пасторалната Конституция Gaudium et Spes, с разбирането, че "радостите и надеждите, скръбта и мъката на хората от нашето време, особено на тези, които са бедни, или страдат са също радостите и надеждите, скръбта и мъката на последователите на Христос" [1], Църквата поиска да влезе в диалог с цялото човешко семейство за решаване нa проблемите на нашия свят, в знак на солидарност, уважение и обич [2].

В този ред на мисли и в съответствие, с настоящия Юбилей на Милосърдието, искам да призова Църквата да се моли и да работи усилено, така че всеки християнин да има смирено и състрадателно сърце, способно да провъзгласява и свидетелсва милосърдието на Бог, да "прощава и да дава", да бъде по-отворен "към онези, които живеят в най-отдалечената периферия на обществото, създадена от самото него", както и да не се предава на "унизително безразличие или монотонна рутинна, които му пречат да открие новото и решително да отхвърли разрушителния цинизъм!" [3]

Съществуват много причини да вярваме, в способността на човечеството да действа заедно, в дух на солидарност и, въз основа на нашата взаимосвързаност и взаимозависимост, да покаже загриженост за по-уязвимите наши братя и сестри и да защитава общото благо. Това отношение на взаимна отговорност се корени в нашето основно призвание за братство и общ живот. Личното достойнство и междуличностните отношения е това което ни изгражда като човешки същества, които Бог пожела да създаде по Свой образ и подобие. Като същества надарени с неотменимо достойнство, ние сме свързани с всички наши братя и сестри, за които сме отговорни и с които работим в солидарност. Без тази връзка, нашата човешка същност страда. Безразличието представлява заплаха за човешкото семейство. С настъпването на Новата година, ще призова всички да направим равносметка на тази реалност, за да преодолеем безразличието и да постигнем мир.

Форми на безразличие

3. Ясно е, че безразличието не е нещо ново; през всеки период от историята е имало хора, които затварят сърцата си към нуждите на другите, които затварят очите си за това, което се случва около тях, които се обръщат настрани, за да избегнат срещата с проблемите на другите хора. В наши дни обаче, безразличието престана да бъде чисто личен въпрос и прие по-широки измерения, създавайки "глобализация на безразличието".

Първият вид безразличие в човешкото общество е безразличието към Бог, което води до безразличие към ближния и към околната среда. Това е една от най-тежките последици от фалшивия хуманизъм и практическия материализъм, тясно свързани с релативизма и нихилизма. Решихме, че сме източника и създателя на самите себе си, на живота си и на обществото. Смятаме, че сме самодостатъчни, подготвени не само да намерим заместител на Бог, но да се справим напълно без Него. В резултат на това, чувстваме сякаш не дължим нищо на никого, само на себе си и претендираме единствено за права [4]. Срещу това погрешно разбиране за личността, Папа Бенедикт XVI отбеляза, че нито човек, нито човешкото развитие може, да даде отговор на въпроса за смисъла на нашето съществуване [5]. Папа Павел VI заяви, че "само истинският хуманизъм е отворен за Абсолюта и осъзнава призванието, което дава на човешкия живот автентичното му значение" [6].

Безразличието към ближнит се проявява по различни начини. Някои хора са добре информирани; те слушат радио, четат вестници или гледат телевизия, но го правят механично и безангажирано. Те са смътно наясно с трагедиите, които измъчват човечеството, но не изпитват чувство на съпричастност или състрадание. Тяхното отношение е на тези, които знаят, но запазват погледите, мислите и действията си насочени към себе си. За съжаление, трябва да се каже, че лавината от информация не доведе сама по себе си до повишена загриженост към проблемите на другите хора, което изисква откритост и чувство на солидарност. [7] В действителност, информационното пренасищане може да вцепени чувствителносттa на хората и до известна степен да омаловажи сериозността на проблемите. Други "решават да обвиняват самите бедни и бедните страни за техните проблеми; задоволяват се с неоправдани обобщения и твърдят, че решението е "обучение", което да ги успокои, като ги опитоми и обезвреди”. Всичко това е особено дразнещо за маргинализираните в светлината на широко разпространената и дълбоко вкоренена корупция, царяща в много страни - в правителствата, в бизнеса и институциите им - независимо от политическата идеология на техните лидери". [8]

В други случаи, безразличието се проявява в липсата на загриженост за това, което се случва около нас, особено ако не ни засяга директно. Някои хора предпочитат да не задават въпроси или търсят отговори; те живеят в удобство, глухи за вика на страдащите. Почти неусетно, ставаме неспособни да чувстваме състрадание към другите и техните проблеми; нямаме интерес да се погрижим за тях, като че техните проблеми са си тяхна отговорност и не са наша работа [9] "Когато сме здрави и животът ни е уреден, ние забравяме за другите (нещо, което Бог Отец никога не прави): не сме заинтересовани за техните проблеми, техните страдания и несправедливостите на които са подложени ... сърцето ни остава студено. Докато аз съм сравнително добре и задоволен, не мисля за тези които страдат". [10]

Тъй като живеем в един общ дом, не може да не си зададем въпроса за състоянието му, както се опитах да направя в Laudato Si. Замърсяването на водите и въздуха, безразборното изсичане на горите и унищожаването на естествената околна среда, често са резултат от безразличието на човек към човека, защото всичко е взаимосвързано. Така и отношението на човек към животните се отразява на отношенията му с другитe хора [11], да не говорим зa тези, които се осмеляват да правят на чужди места, това което не смеят да правят у дома. [12]

В тези и в други ситуации, безразличието води до егоизъм и липса на ангажираност. По този начин то допринася за липсата на мир с Бог, с ближните и с околната среда.

Мирът заплашен от глобализираното безразличие

4. Безразличието към Бог надхвърля чисто личната сфера на индивида и се отразява на обществената и социалната сфера. Както Бенедикт XVI посочи, "прославата на Бог и човешкия мир на земята, са тясно свързани". [13] В действителност, "без отвореност към отвъдното човешките същества стават лесна жертва на релативизма и за тях става трудно да бъдат справедливи и да работят за мира”. [14] Пренебрегването и отричането на Бог, които накараха човек да отрече всяка норма, стояща над него и да признава единствено себе си, доведоха до неизказана жестокост и насилие. [15]

И на индивидуално, и на общностно ниво, безразличието към ближния, родено от безразличието към Бог, намира израз в незаинтересованост и липса на ангажираност, която само помага да се утежнят ситуациите на несправедливост и сериозен социален дисбаланс. На свой ред това води до конфликти или създаване на атмосфера на недоволство, което рискува да избухне рано или късно в актове на насилие и несигурност.

Безразличието и липсата на ангажимент води до загърбване на задължението, според което всеки от нас трябва да работи в съответствие със способностите си и ролята си в обществото за насърчаване на общото благо, и по-специално за мир, който е едно от най-ценните блага на човечеството [16].

На институционално ниво, безразличието към другите, към тяхното достойнство и техните основни права и свободата им, част от културатa, формирана на базата на извличането на печалба и хедонизъм, може да насърчи и дори оправдае действия и политики, които в крайна сметка представляват заплаха за мира. Безразличието може да доведе дори до оправдаването на позорни икономически политики, които умножават несправедливостта, разделението и насилието в името на осигуряване на благополучието на определени хора или нации. Не рядко, икономически и политически проекти са насочени към осигуряване или запазване на власт и богатство, дори и с цената на потъпкване на основните права и нуждите на другите. Когато хората станат свидетели на отричането на техните елементарни права, като например правото на храна, вода, здравни грижи или заетост, те се изкушават да ги получат със сила. [17]

В допълнение на това, безразличието към околната среда, с безогледното обезлесяване, замърсяването и природните катастрофи, които изкореняват цели общности от тяхната екосистема и създават дълбока несигурност, завършва със създаването на нови форми на бедност и нови ситуации на несправедливост, често с тежки последствия за сигурността и мира. Колко войни са започнали, и колко още ще продължат да се водят, поради недостиг на блага или от неутолима жажда за природни ресурси? [18]

От безразличието до милосърдието: обръщането на сърцата

5. Преди година, в посланието ми за Световния ден на мира 2015, с мотото "Вече не роби, но братя и сестри", аз размишлявах върху първата библейска икона на човешкото братство, тази на Каин и Авел (вж .Битие 4: 1-16). Намерението ми бе да привлека вниманието към това как от самото начало изначалното братство бе предадено. Каин и Авел бяха братя. И двамата излeзли от същата утроба, те бяха равни по достойнство и създадени по образ и подобие на Бог, но връзката им на братя бе разрушена. "Причината не бе само, че Каин не можеше да понася Авел. Той го уби по-скоро от завист" [19] Братоубийствотo е форма на предателство, и отказът на Каин да приеме Авел като брат бе първият разрив в семейните отношения на братство, солидарност и взаимно уважение.

Тогава Бог се намеси, за да напомни на човек за неговата отговорност към другите, тъй както стори, когато Адам и Ева, нашите първи родители, разкъсаха връзката си с Него, своя Създател. "И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?. И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене"(Битие 4: 9-10).

Каин отговори, че не знае какво се е случило с брат му, че не е пазач на брата си. Той не се почувства отговорен за живота и съдбата му. Той не се почувства ангажиран. Той беше безразличен към брат си, въпреки общия им произход. Колко тъжно! Каква тъжна история за братя, за семействата, за човешки същества! Това беше първото демонстриране на безразличие между братя. Бог, обаче, не е безразличен. Кръвта на Авел има огромна стойност в очите Му и Той поиска отговор от Каин за това. В зората на човешката раса, Бог показа, че е ангажиран със съдбата на човека. По-късно, когато израилтяните бяха роби в Египет, Бог отново се намеси, за да каже на Мойсей: "Видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко"(Изход 3: 7 -8). Трябва да подчертаем, глаголите, които описват Божията намеса: той вижда, чува, знае, слиза и доставя. Бог не остава безразличен. Той е внимателен и действа.

По същия начин, в Исус, Своя Син, Бог слезе сред нас. Той прие плътта и показа своята солидарност с човечеството във всичко, освен в греха. Исус се оприличи с нас: той стана "първороден между много братя" (Рим 8:29). Той не се задоволи просто да учи тълпите, но бе загрижен за тяхното благосъстояние, особено когато ги видя гладни (срв Мк 6: 34-44) или без работа (срв Мт 20: 3). Той бе загрижен не само за мъжете и жените, но и за рибите в морето, за птици във въздуха, растенията и дърветата и всички неща, големи и малки. Той видя и прегърна цялото творение. Но Той направи много повече от това просто да види; Той се докосна до живота на хората, говори с тях, помогна им и показа милосърдие към тези в нужда. Той изпитваше силни емоции и дори плака (срв Йоан 11: 33-44). И Той положи усилия да намали или сложи край на страданието, мъката, мизерията и смъртта.

Исус ни учи да бъдем милостиви като нашия небесен Отец (вж Лука 6:36). В притчата за добрия самарянин (срв Лука 10: 29-37), Той осъди тези, които не полагат усилие да помогнат на другите в нужда, тези, които "преминаха от другата страна" (вж Лука 10: 31-32). Чрез този пример, той учи слушателите си, и по-специално учениците си да се спрат и да помогнат за облекчаване на страданията в този свят и болката на нашите братя и сестри, като използват всички средства под ръка, като отдадем на първо място от времето си, независимо колко сме заети. Безразличието често търси оправдания: спазване на ритуални предписания, насочва вниманието към маловажни подробности, прикрива сe зад вражди и предразсъдъци, които ни разделят.

Милосърдието е сърцето на Бог. То трябва да е сърцето и на членовете на голямото семейство на децата Му: сърце, което бие още по-силно, когато става въпрос за човешкото достойнство като отражение на Божия лик в Неговите създания. Исус ни казва, че любовта към другите - чужденците, болните, затворниците, бездомните, дори към нашите врагове - е критерият, според който Бог ще съди нашите действия. Нашата съдба зависи от това. Не е изненадващо, че апостол Павел казва на християните от Рим да се радват с тези, които се радват и да плачат с онези, които плачат (срв Рим 12:15), или че насърчава коринтяните да заделят средства в знак на солидарност със страдащите членове на Църквата (срв 1 Кор 16: 2-3). А Свети Йоан пише: "Ако някой има от благата на този свят и види брат или сестра в нужда, но откаже да помогне, как тогава Божията любов пребъдва в него? (1 Йоан 3:17; срв Яков 2: 15-16).

Ето защо "е абсолютно наложително за Църквата и за достоверността на нейното послание, самата тя да живее и да свидетелства за милосърдието. Нейният език и жестове трябва да предават милосърдие, така че да докосне сърцата на всички хора и да ги вдъхнови отново да намерят пътя, който води към Отца. Първата истина на Църквата е Христовата любов. Църквата трябва да стане слугиня на тази любов и да я предава на всички хора: любов, която прощава и се изразява в дара на самия себе си. Следователно, където присъства Църквата, милосърдието на Отца трябва да е очевидно. В нашите енории, общности, сдружения и движения, с една дума, там, където има християни, всеки трябва да намери оазис на милосърдието. "[20]

Ние също, сме призовани да направим състраданието, любовта, милосърдието и солидарността наш истински начин на живот, правило за поведение отношенията ни един с друг [21]. Това изисква обръщането на сърцата ни: Божията благодат трябва да обърне сърцата ни от камък в сърца от плът (срв Езекиил 36:26), отворени за другите в автентична солидарност. Солидарността е много повече от "чувство на замъглено състрадание или повърхностна опечаленост от нещастията на множество хора, близо и далеч" [22] Солидарността е "твърда и упорита решимост да се ангажираме с общото благо; тоест за доброто на всички и на всеки, защото наистина всички сме свързани помежду си" [23], тъй като състраданието извира от братството.

Разбирана по този начин, солидарността представлява морална и социална нагласа, която най-точно отговаря на бичовете на съвремието ни и на нарастващата взаимозависимост, особено в един глобализиран свят, между живота на дадени индивиди и общности, с тези на другите мъже и жени в останалата част на света. [24]

Изграждане на култура на солидарност и милосърдие, която да преодолее безразличието

6. Солидарността, като морална добродетел и социална нагласа, родена от лично обръщане на сърцето, призовава за ангажимент от страна на отговорните за възпитанието и формирането.

На първо място, мисълта ми е отправена към семействата, които са призовани към основната и жизненоважна мисия на възпитанието. Семействата са първото място, където ценности като любовта и братството, сплотеността и споделянето, отношението и грижата за другите са живени и предавани. Те също са привилегированата среда за предаване на вярата, като се започне с тези първи прости жестове на набожност, нa които майките учат децата си. [25]

Учителите, които имат нелеката задача да обучават децата и младежите в училища или други учреждения, трябва да имат съзнанието, че отговорността им се простира и върху моралните, духовните и социалните аспекти на живота. Ценности като свободата, взаимното уважение и солидарност могат да бъдат предавани от крехка възраст. Разговаряйки с педагози, Папа Бенедикт XVI отбеляза, че: "Всяка образователена ситуация може да бъде място на отвореност към трансцедентното и към другите; място на диалог, сплотеност и внимателно слушане, където младите хора се чувстват ценени за своите лични способности и вътрешни богатства и където могат да научат да ценят своите братя и сестри. Нека младите хора бъдат учени да се наслаждават на радостта, която идва от ежедневното упражняване на милосърдие и състрадание към другите, и от активното участие в изграждането на едно по-хуманенно и братско общество". [26]

Културните дейци и работещите в социалните медии също имат отговорност за възпитанието и формирането, особено в днешно време, когато средствата за информация и комуникация са толкова широко разпространени. Тяхното задължение е първо и преди всичко да служат на истината, а не на определени интереси. Защото медиите "не само информират, но и формират съзнанието на своята публика и така могат да имат значителен принос за възпитанието на младите хора. Важно е никога да не се забравя, че връзката между възпитанието и комуникацията е изключително близка: Възпитанието се осъществява чрез общуване, което влияе, за добро или лошо, на формирането на личността" [27]

Културните и медийните дейци трябва също да гарантират, че начинът, по който информацията е получена и предавана е винаги законен и морално допустим.

Мирът: плод на културата на солидарност, милосърдие и състрадание

7.Като осъзнаваме заплахата от глобализацията на безразличието, трябва също да признаем, че в сценария, който току-що описах има и много положителни инициативи, които свидетелстват за състраданието, милосърдието и солидарността на които сме способни.

Тук бих искал да предложа няколко примера за похвална ангажираност, които показват как всеки от нас може да преодолее безразличието като изберем да не затваряме очите си за ближните. Това представлява добра практика, по пътя за по-хуманно общество.

Има много неправителствени и благотворителни организации, в и извън Църквата, чиито членове, сред епидемии, бедствия и въоръжени конфликти, преодоляват трудности и опасности, за да се грижат за ранените и болните и да погребват мъртвите. Бих искалсъщо да спомена тези индивиди и сдружения, които подпомагат мигрантите, пресичащи пустини и морета в търсене на по-добър живот. Тези усилия са духовни и телесни деяния на милосърдие според които ще бъдем съдени в края на живота ни.

Бих искал да спомена и журналистите и фотографите, които оформят общественото мнение относно трудни ситуации, които гризат нашата съвест и всички, посвещаващи се на защитата на правата на човека, по-специално на правата на етническите и религиозни малцинства, местното население, жените и децата, както и всички най-уязвими наши братя и сестри. Сред тях са и много свещеници и мисионери, които, като добри пастири, остават до стадото си и го подкрепят, загърбвайки опасностите и трудности, особено по време на въоръжени конфликти.

Колко много семейства, на фона на професионални и социални трудности, правят големи жертви, за да осигурят на децата си възпитание в ценностите на солидарност, състрадание и братство, дори когато трябва да вървят “срещу течението"! Колко семейства отварят сърцата и домовете си за тези в нужда, като бежанците и мигрантите! Искам да благодаря по определен начин на всички тези индивиди, семейства, енории, религиозни общности, манастири и храмове, които с готовност отговориха на призива ми да приветстват бежански семейства. [28]

И накрая, бих искал да спомена тези млади хора, които се присъединяват към делата на солидарност, както и всички онези, които в своите градове и държави и на други места по света, щедро помагат на своите ближни в нужда. Благодаря и насърчавам всички, ангажирани в тези усилия, които често минават незабелязано. Техният глад и жажда за справедливост ще бъдат удовлетворени, тяхното милосърдие ще ги води да намерят милосърдие и, като миротворци, ще бъдат наречени Божии деца (срв Мт 5: 6-9).

Мир в знака на Юбилея на Милосърдието

8. В духа на Юбилея на милосърдието, всички ние сме призовани да осъзнаем как безразличието може да се прояви в живота ни и да работим конкретно за подобряване на света около нас, започвайки с нашите семейства, съседи и работни места.

Гражданското общество също е призвано да направи конкретни и смели жестове на загриженост за своите най-уязвими членове, като затворниците, мигрантите, безработните и немощните.

По отношение на лишените от свобода, в много случаи са спешно необходими практически мерки за подобряване на условията им на живот, с особена грижа за тези, задържани и в очакване на съдебен процес. [29] Трябва да се има предвид, че наказателните санкции имат за цел рехабилитация, а националните законодателства трябва да обмислят възможността за установяване на други наказателни санкции освен лишаването от свобода. В този контекст бих искал още веднъж да апелирам пред правителствените власти да отменят смъртното наказание, там където то е все още в сила, както и да разгледат възможността за амнистия.

По отношение на мигрантите, бих призовал, законодателството в областта на миграцията да бъде преразгледано, така че, докато зачита реципрочните права и отговорности, същевременно да покаже готовността да приветства мигрантите и да улеснява интеграцията им. Специално внимание трябва да се обърне на условията за законно пребиваване, тъй като принудата да живеят нелегално може да доведе до престъпно поведение.

В тази Юбилейна година, ще призова също националните лидери за конкретни дела в полза на нашите братя и сестри, които страдат от липса на работа, земя и дом. Имам предвид създаването на работни места, за да се преборим със социалната чума на безработицата, която засяга толкова много семейства и млади хора, със сериозни последици за обществото като цяло. Безработицата се отразява тежко на чувството за достойнство и надеждата на човек и може да бъде само частично компенсирана със социалните помощи, колкото и необходими да са те, предоставяни на безработните и техните семейства. Специално внимание трябва да се обърне на жените - които за съжаление все още се сблъскват с дискриминация на работното място - и на тези категории работници, чиито условия на труд са несигурни или опасни и чиито заплати са несъизмерими с тежестта и отговорността на тяхната социална мисия.

И накрая, бих искал да изразя надеждата си, че ще бъдат предприети ефективни мерки за подобряване на условията на живот на болните, като се гарантира на всички достъп до медицинска помощ и фармацевтични продукти от жизнено значение, както и възможността за домашни грижи.

Обръщайки погледт отвъд собствените си граници, ръководителите на отделните държави са призовани да подновят отношенията си с другите народи и да подпомогнат тяхното истинско участие и включване в живота на международната общност, за да се гарантира братство в семейството на нациите.

С оглед на това, бих искал да отправя троен призив към лидерите на нациите, а именно: да се въздържат от въвличане на други народи в конфликти или войни, които унищожават не само тяхното материално, културно и социално наследство, но също така - и в дългосрочен план - тяхната морална и духовна неприкосновеност; да опростят или да управляват по устойчив начин международния дълг на по-бедните народи; и да приемат политики на сътрудничество, които, вместо да се прекланят пред диктатурата на определени идеологии, ще зачитат ценностите на местното население и няма да бъдат в ущърб на основното и неотменимо право на живот на неродените.

Поверявам тези размишления, заедно с най-добрите ми пожелания за Новата година, на застъпничеството на Пресветата Богородица, нашата майка, която се грижи за нуждите на нашето човешко семейство, за да измоли от своя Син Исус, Князът на мира, отговор на нашите молитви и благословия за ежедневните ни усилия за по- братски и единен свят.

Ватикана, 8 декември 2015

Празник на Непорочното Зачатие на Пресветата Дева Мария

Откриване на Извънредния Юбилей на Милосърдието

*******

[1]  Втори Ватикански събор, Пасторалната Конституция Gaudium et Spes, 1.

[2] пак там., 3.

[3] Була за обявяването на Извънредния Юбилей на Милосърдието  Misericordiae Vultus, 14-15.

[4]  вж. БЕНЕДИКТ XVI, Енциклика Caritas in Veritate, 43.

[5]  пак там., 16.

[6]  Енциклика Populorum Progressio, 42.

[7]  “” Като обществото става все по-глобализирано, това ни прави съседи, но не ни прави братя. Разумът, само по себе си, е в състояние да разбере равенството между хората и да даде стабилност на гражданското им съжителство, но не може да установи братство” (БЕНЕДИКТ XVI, Енциклика Caritas in Veritate, 19).

[8]  Апостолическо насърчние Evangelii Gaudium, 60.

[9]  пак там., 54.

[10]  Послание за Великия пост 2015.

[11]  вж. Енцикликата Laudato Si’, 92.

[12]  пак там., 51.

[13]  Обръщение към Дипломатическия корпус акредитиран към Светия Престол, 7 януари 2013.

[14]  пак там.

[15]  вж. БЕНЕДИКТ XVI, Обръщение по време на Деня за размисъл, диалог и Молитва за мир и справедливост в света, Асизи, 27 октомври 2011.

[16]  вж. Апостолическо насърчние Evangelii Gaudium, 217-237.

[17]  пак там, 59

[18]  вж. Енцикликата Laudato Si’, 31 и 48.

[19]  Послание за Световния ден на мира 2015 , 2.

[20]  Була за обявяването на Извънредния Юбилей на Милосърдието Misericordiae Vultus, 12.

[21]  пак там., 13.

[22]  ЙОАН ПАВЕЛ II, Енциклика Sollicitudo Rei Socialis, 38.

[23]  пак там.

[24]  вж там.

[25]  вж. Катехизис от Генералната Аудиенция от 7 януари 2015.

[26]  Послание за Световния ден на мира 2015, 2.

[27]  пак там.

[28]  вж. Ангел Господен 6 септември 2015.

[29]  вж. Обръщение към Делегацията на Международната асоциация по наказателно право, 23 октомври 2014.

превод Бистра Пищийска