Папа Франциск: свещеникът е слуга Божий и баща за хората

Свещениците трябва да бъдат скромни, да избягват всяка форма на двуличие и да не търсят личните интереси. Това са някои от препоръките на папа Франциск към семинаристите от Папската семинария на Ломбардия, които прие на аудиенция по повод 50-годишнина от основаването ѝ от Блажен Павел VI. Папата призова бъдещите свещеници, цитирайки свети Карло Боромео, „да бъдат като бащи за хората, преди всичко за бедните“.

Папа Франциск насърчи семинаристите да бъдат „свещеници според сърцето на Бог, не според предпочитанията на всеки един или моментните моди, а както изисква възвестяването на Евангелието“. Светият отец припомни, че основаването на Папската семинария на Ломбардия е била благословена преди 50 години от Блажен Павел VI в духа на Втория ватикански събор, който насърчи църквата да „възвестява Евангелието по един нов начин“.

На бъдещите свещеници папа Франциск припомни, че „за да се подготвиш добре за свещенството е нужен задълбочен труд, но преди всичко вътрешно всекидневно обръщане“. За пример папата посочи Свети Карло Боромео, чийто живот според отеца йезуит дьо Серто, „бе като постоянно движение на обръщане, стремящ се да отрази образа на Пастира“. Ето защо, папа Бергольо се спря на някои изкушения, които трябва да бъдат отхвърлени от свещениците, като на първо място посочи желанието за един „нормален живот“:

„Когато един свещеник изпитва задоволство от полученото внимание, започва да съди своето служение на базата на своите успехи и търси това, което му харесва, превръщайки се по този начин в хладък и без реален интерес за другите. Нормалния живот за нас е пастирската святост, дара на живота. Ако един свещеник избере да бъде само един нормален човек, то този свещеник е посредствен или по-лошо“.

Свети Карло Боромео – прибави папата – „желаеше Пастири, които да са слуги Божи и бащи за хората, преди всичко за бедните“. Въпреки това – предупреди Светия отец – „думите на живота може да възвестява само онзи, който превръща собствения си живот в постоянен диалог със Словото Божие или по-точно с Бог, който говори“. През тези години на живот в семинарията „ви е поверена мисията да се обучавате в този диалог на живота, защото познанието на различните дисциплини, които изучавате не самоцел, а трябва да се конкретизира в разговора на молитвата и в реалната среща с хората:

„Няма полза от формирането само в отделни дисциплини: молитвата, културата и пастирската дейност са стълбове на една и съща сграда. Те трябва винаги да бъдат здраво единени, за да се подкрепят взаимно, добре споени помежду си, за да могат днешните и утрешни свещеници да бъдат духовни хора и милосърдни пастири, вътрешно обединени от любовта на Господ и способни да разпространяват радостта на Евангелието в скромността на живота“.

Папа Франциск отбеляза, че днес изглежда сякаш „евангелизацията е призована отново да премине по пътя на скромността“.

„Един скромен живот означава да се избягва всяка форма на двуличие и суета, на който да е достатъчен истинското общение с Господ и братята; скромност в начина на говорене означава, че свещениците не трябва да бъдат проповедници на сложни доктрини, а вестители на Христос, който умря и възкръсна за нас“.

Накрая папата подчерта „необходимостта, за един добър свещеник, от контакта и близостта с Епископа. „Свещеник, който няма постоянна връзка със своя епископ постепенно се изолира от диоцезалното тяло и неговата плодовитост намалява, защото не дилагора с Бащата на диоцеза“. Оттук и призива на папата към семинаристите да култивират красотата на приятелството и изкуството за създаване на взаимоотношения, за изграждането на едно свещеническо братство по-силно от различията“.

svt/ rv