Християнско единение, разказ на първата англиканка фоколарина

Много църковни движения са били главни действащи лица в историята на развитието на икуменическите отношения. Движението на фоколарите, основано от Киара Лубих от десетилетия се бори за единението на християните. За него разказва Лесли Елисън, първата англиканка фоколарина в интервю за Радио Ватикана.

Научих за Движението през 1966 г. от англиканския монах от Ордена на Св. Франциск. Когато се запознах с фоколарите, бях много впечатлена от една фраза, която повтаряха често: „Трябва да се живее според Евангелието".

Това бе голяма новост за мен, защото онова, което разбрах, опитвайки се да живея според Евангелието бе, че Божието слово принадлежи на всички нас, независимо от разликата в Църквата, към която принадлежим. Ето защо аз живея според Евангелието като англиканка, Вие живеете като католик, но сме обединени от Словото Божие. И така започнах да разбирам единението.

На въпрос за коментар по темата на Седмицата за молитва за християнско единение за тази година, „Призвани, за да възвестяваме на всички прекрасните дела на Бог“, Лесли Елисън отговори: „Тези слова идват от Петър, който иска да покаже на първите християни какво сътвори Божията любов към тях и онова, което доведе до всички тези красиви изрази: „избран народ", „царствено свещенство", „Божи народ"… Този Божи народ сме всички християни. Сред нас има очевидно много различия, различни начини на мислене в традициите и културите, но аз чувствам, че тези различия следва да се приемат с уважение, признавайки красотата на това огромно разнообразие.

И това за мен е много важно, съзнанието, че единството не означава еднаквост. Ето защо трябва да се опознаем по-добре, така можем да разкажем един на друг за прекрасните дела на Господ: така и нашето възвестяване ще стане по-истинско, защото другите ни виждат единни, виждат ни, свързани във взаимна любов.

Единението идва от прошката на взаимните обиди: ние живеем тази година  Юбилея на милосърдието. На въпрос на интервюиращия може ли това да бъде особено важен повод, Лесли Елисън каза: „Изключително важен, според мен. Защото ние, в нашия опит на фоколари, осъзнахме, че единението е дар от Бога, че идва само когато има взаимна любов, когато срещаме другия в името на Исус, който е обещал да бъде сред нас. Когато Той е сред нас, носи със Себе си единението и милосърдието което трябва да изпитваме, към себе си и към другите, може да се създаде нова култура сред нас. Аз го наричам „култура на доверието", ето тази увереност идва от милосърдието, но първо идва милосърдието.

По въпроса за енцикликата Laudato si’ и апелът, който папа Франциск отправя към християните на различните деноминации за грижата към света и грижата за нашия общ дом и дали точно там не се крие общата основа, върху която да работим заедно, англиканката фоколарина отговори: „Със сигурност мисля така. Имахме чудесно преживяване в Лондон, с група младежи: нашите млади хора идват от различни църкви. Опитват се да правят нещо заедно, запознаха се дори с група мюсюлмани, които също искаха да се грижат за „общия дом".

Те бяха дошли с проект за засаждане на нови гори: заедно отидоха в полето и засадиха стотици дръвчета. В един ден двадесет мюсюлмани и двадесет християни от различни църкви засадиха заедно гората около Лондон. Това е нещо много хубаво... Мисля, че има много проекти от този вид, и със сигурност трябва да реализираме колкото се може повече проекти заедно“, завърши Лесли Елисън. 

an / rv