Упоритите християни са бунтовници и идолопоклонници

Християните, които се спират до „винаги така е било“ имат затворено  сърце за изненадите на Светия Дух и никога няма да стигнат до същността на истината, защото са идолопоклонници и са непокорни. Това бяха размишленията на папа Франциск в утринната литургия в  религиозния дом Санта Марта.

Папата се спря на откъса от Първата книга Царства, предложен от литургията, в който Саул бива отхвърлен от Бога като цар на Израел, защото предпочита да слуша народа пред волята на Бога и не се подчинява. Народът, след победа в една битка, иска да направи жертвоприношение към Бога с най-добрия добитък, защото, казва народът, „винаги така се е правело“. Но този път Бог, не иска. Пророк Самуил порицава Саул: „Нима всесъженията  и жертвите са толкова приятни  Господу, колкото и послушанието на гласа Господен?" (1 Царств. 15:22).

„Същото ни учи Исус в Евангелието": правозаконниците го обвиняват, че учениците Му не спазват поста, както дотогава, както „винаги е било“. А Исус отговаря: „Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо. И никой не налива ново вино в стари мехове; инак виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове”.(Марк. 2:21-22)

„Какво означава това? Че се промяна закона? Не! Че законът е в служба на човека, който е в служба на Бога и точно затова човек трябва да има отворено сърце. „Винаги така е било“ говори за сърце затворено, и затова Исус ни каза: "Аз ще ви изпратя на Светия Дух и Той ще ви доведе до цялата истина". Ако имате сърце, затворено за новостта на Духа, никога няма да достигнете до пълната истина!“ Християнският ви живот ще е живот наполовина, а животът ви -закърпен, с неща нови, но изграден върху тъкан, която не е отворена за гласа на Господ. Затворено сърцето, защото не сте в състояние да промените „меховете“.

Папата каза: „Това бе грехът на цар Саул, който бе отхвърлен. И грехът на много християни, които се придържат към онова, което винаги е било правено и не променят „меховете“. В крайна сметка се озовават с живот, закърпен и безсмислен. Грях е затвореното сърце", което не слуша гласа на Господа, което не е отворено за новостта на Господа, на Светия Дух, който винаги има с какво да ни изненада. „Неподчинението, казва Самуел е грехът на обожествяването, упорството е идолопоклонничество“.

„Християните, които упорстват във „винаги така е било“,това е начинът, това е пътят", съгрешават: правят грях в обожествяването. Това е същото, както ако отидат на гледачка: „По-важно е онова, което е казано, и което не се променя; онова, което чувствам - от моето затворено сърце, отколкото Словото на Господа ". Упорството е грях на идолопоклонство: християнин, който настоява, съгрешава!  „Тогава кой е пътят, Отче?“ - Отворете сърцата си за Светия Дух, за да разпознаете Божията воля".

„Обичаят по времето на Исус изисква добрите израилтяни да постят. Но има и още нещо: Светият Дух, който ни води към пълната истина. Ето защо Той се нуждае от отворени сърца, сърца, които не са упорити в греха на идолопоклонство към себе си в името на онова, онова което мисля аз, от вестта на Светия Дух":

„Това послание ни дава днес Църквата. Това е, което казва Исус ясно: „ново вино в нови мехове". На новостта, която идва от Светия Дух, до изненадите на Бог, навиците трябва да се подновят. Нека Господ да ни даде благодатта на отвореното сърце, отворено към гласа на Светия Дух, който може да разпознае това, което не трябва да се променя, защото е фундаментално, от онова, което трябва да се промени, за да можем да получим новостта на Светия Дух."

an / rv