Кардинал Паролин и Роберто Бенини представиха книгата-интервю с Папа Франциск

Книгата „Името на Бог е Милосърдие“ бе представена на 12 януари т.г. в седалището на католическия университет „Аугустинианум“. Наред с нейния автор,  ватиканистът Андреа Торниели, в презентацията взеха участие държавният секретар на Ватикана, кард. Пиетро Паролин и актьорът и режисьор Роберто Бенини. Вълнуващо бе свидетелството на затворника Занг Августин Янкинг. Модератор на проявата бе директорът на ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди.

Кард. Паролин посочи, че „книгата, която се чете с лекота, има една характеристика, присъща за нейния главен герой, тоест Папата: става дума за книга, която отваря врати и иска да държи тези врати отворени, като сочи и възможности; желае да покаже светлината на безвъзмездния дар на безкрайното Божие милосърдие“.

Кард. Паролин отбеляза също, че Папа Франциск не ни припомня само, че живеем в свят, който е изгубил чувството за грях и все повече има нужда от  милосърдие: „Посланието на Папата, християнското послание на милосърдието и на прошката, многото отворени Свещени врати, призивът да се оставим на прегръдката на Божията любов, е нещо, което не се отнася само до обръщането на всеки един от нас, до спасението на душата на всяка отделна личност, а ни засяга като народ, като общност, като Държава и може да ни помогне да изградим нови и по-братски взаимоотношения, тъй като… на кого е било простено и продължава да му се прощава, може да върне поне малко от онова, което е получил безвъзмездно“.

Вълнуващо бе свидетелството на Занг Августин Янкинг, младият затворник от китайски произход от затвора в град Падуа, който разказа как след години на насилия, е открил вярата именно в затвора, чрез един доброволец, помогнал му да срещне Бог:

„След Кръщението успях да разбера милосърдието, на което бях подложен, дори когато не си давах сметка затова. И тази книга за Папа Франциск ми помогна да разбера по-добре случилото се с мен. От тук и името Занг Августин: мислейки за свети Августин, за неговата история, особено ме развълнува  историята на майка му, света Моника, заради сълзите, които бе проляла за своя син, с надеждата, че ще намери изгубеното си дете. В известен смисъл напомня за  моето положение: мисля си за моята майка и за сълзите, изплакани за мен, надявайки се аз да намеря смисъла на живота си“.

Занг Августин след това благодари на Папата за неговото постоянно внимание и грижа към затворниците: „Благодаря за привързаността и състраданието, които винаги ни засвидетелстваш. Благодаря за страниците на тази книга, от които изпъква милосърдното сърце на пастира“.

Последва и бликащата радост от изказване на актьора и режисьора Роберто Бенини, който, предизвиквайки аплодисментите на присъстващите, веднага отбеляза, че само с Папа като Франциск би могло да има презентация на книга във Ватикана, с присъствието на един кардинал венецианец, един затворник китаец и един комик тосканец.

Бенини посочи, че милосърдието „не е седяща във фотьойл добродетел… то е активна добродетел, която е в движение: вижте Папата“, отбеляза актьорът, „той никога не стои на едно място!... Среща се с нещастните, с бедните, не се спира дори и секунда…“.

Бенини каза още, че „милосърдието на Франциск не е сладникаво, не е снизходително, не е „добряшко“, не! Става дума за строга добродетел, за истинско предизвикателство и то не само религиозно-богословско: това е социално, политическо предизвикателство! Това което прави Папа Франциск, е силно впечатляващо. Как Франциск отговаря на предизвикателството, какво му дава сила? Именно лекарството милосърдие. Както виждате, той го търси сред победените, сред последните. Къде отиде в началото на своя понтификат? На остров Лампедуза, където именно пристигат най-последните от последните. И къде отвори Светата врата на Юбилея? В Банги, столицата на ЦАР, най-бедното място в света: Франциск отива именно в най-бедното място на света, за да бъде съпричастен с болката, със страданието, тъй като сред болката се поражда състраданието“.

Бенини цитира и друго изказване на Папата, а именно, че „милосърдието е най-голямото правосъдие. Милосърдието не зачерква правосъдието: не го премахва, не го покварява. Отива отвъд него. Свят, в който има само правосъдие, би бил студен. Чувства се, че човек не се нуждае само от правосъдие: нуждае се и от нещо друго. И в книгата Франциск ни кара да усещаме това друго, тъй като то именно е източникът на неговия понтификат, милосърдието…“.

man / rv