Папа Франциск: милосърдието е личната карта на Бог

„Милосърдието е „личната карта“ на Бог. Това казва папа Франциск в книгата-интервю със заглавие „Името на Бог е милосърдие“, която от днес е вече в книжарниците. Книгата съдържа разговора на папа Бергольо с ватиканиста Андреа Торниели от италианския ежедневник „Ла Стампа“ и координатор на интернет сайта Vatican Insider. Новото издание е разделено на 9 глави и съдържа 40 въпроса към папата, а заглавието на корицата му е написано лично от папа Франциск. Първият екземпляр – на италиански – бе връчен на папата на 11 януари в религиозен дом „Санта Марта“ лично от журналиста на „Ла Стампа“ Андреа Торниели. До този момент книгата разпространена в книжарниците на 86 страни по света. Четири италиански вестници: „Ла Стампа“, „Кориере дела Сера“, „Република“ и „Авенире“ публикуваха откъси от книгата, на която предлагаме кратък синтез.

******

„Папата е човек, който се нуждае от Божието милосърдие“, споделя папа Франциск в интервюто си с Андреа Торниели, което доведе до създаването на книгата "Името на Бог е милосърдие". В нея папата подчертана отново своята „специална връзка“ с лишените от свобода. „Всеки път, когато прекрачвам прага на затвор, за празник или посещение, – обяснява той на кореспондента на „Ла Стампа“ за Ватикана - винаги си мисля: защо те, а не аз; техните падания можеха да бъдат мои, не се чувствам по-добър от стоящите пред мен“.

Както свети Петър, така и неговите наследници са грешници

„Това може да скандализира - признава Папата- но аз се утешавам със свети Петър, който се отрече от Исус и въпреки това пак беше избран“. Папата припомня, колко са го впечатлили различни текстове от Павел VI и Йоан Павел I за собствените ни ограничения и неспособности, които са запълнени от Божието милосърдие; Албино Лучани например нарича себе си "прах". Свети Петър, продължава папата, предаде Исус, „но ако Евангелията описват греха му и отричането му – отбелязва той - и ако въпреки всичко това, Исус му казва: паси овцете Ми, не мисля, че трябва да се учудваме, ако наследниците му описват себе си като грешници“. В друг пасаж от книгата, папа Франциск казва, че може да „прочете“ живота си посредством глава 16 от книгата на Езекил, където пророкът „говори за срама“.

Срамът е благодат, която ни кара да чувстваме Божието милосърдие

Срамът, подчертава Светият отец, е „благодат: защото, когато човек усеща Божието милосърдие, той чувства дълбок срам от себе си, поради собствения си грях“. Срамът, изтъква той, „е една от благодатите за които свети Игнатий се моли когато изповядва греховете си пред разпнатия Христос". Текстът от книгата на Езекил, „ни учи да се срамуваме“, но „въпреки цялата ни история на нищета и грях, Бог остава верен и ни въздига“. Папа Франциск си припомня отец Карлос Дуарте Ибара, изповедника, когото среща в енорията си на 21 септември 1953, в деня, когато Църквата чества св. Матей: „Почувствах се обгърнат от Божието милосърдие докато се изповядвах при него“. Това преживяване е толкова силно, че години по-късно призоваването на св. Матей, описано в проповедите на Беда Достопочтени става неговото епископско мото: miserando atque eligendo (Vidit ergo lesus publicanum et quia miserando atque eligendo vidit, ait illi Sequere me” – Исус видя един митар и като го погледна с любов и го избра му каза: Следвай ме!“)

Църква съществува, за да даде възможност за среща с Божието милосърдие

Папа Франциск се спира и на мисията на Църквата в света. Първо, подчертава, че „Църквата осъжда греха, защото трябва да каже истината“. В същото време, обаче, „прегръща грешника, който признава че е такъв, като го приближава до безкрайната Божия милост“. Исус, изтъква Светият отец, „прощава дори на тези, които го поставиха на кръста и презряха“. Папата припомня притчата за милостивия Отец и за блудния син. „Следвайки Господ - посочва той - Църквата е призована да излее своето милосърдие над всички онези, които знаят че са грешници, отговорни са за стореното зло и, затова чувстват нуждата от прошка“. „Църквата - предупреждава папа Франциск - не е в света за да съди, но за да даде възможност на срещата с дълбоката любов, която е Божието милосърдие".

Юбилейната година представя все по-ясно майчиното лице на Църквата

За да се прогласява Божието милосърдие, добавя папата, „трябва да излезем извън себе си“. „Да излезем от църквите и енориите, и да отидем да търсим хората, там където живеят, страдат и се надяват“. Връща се в съзнанието ни образът на Църквата като „полева болница“, казва Папата и отбелязва, че „характеристиката на излизащата Църква е да бъде там където има борба: тя не е вкостеняла институция, оборудвана с всичко, където се ходи за лечение на малки и големи болести“; „там се практикува спешна медицина, не се правят специализирани прегледи“. Ето защо, Светият Отец се надява, че „извънредният Юбилей ще покаже все повече и повече лицето на една Църква, която преоткрива майчината дълбина на милосърдието и, която отива при множеството наранени, нуждаещи се от слушане, състрадание, прошка и любов."

Грешници, да, но не и покварени

След това Папа Франциск се спира на разликата между греха и поквареността. Последната, отбелязва той, „е грехът, който вместо да бъдат признат като такъв и да ни смири, се издига в система, която се превръща в навик на ума и начин на живот“. „Покаялият се грешник, който отново и отново пада в грях поради своята слабост - посочва Папата - отново намира прошка, ако признае нуждата си от милосърдие. Поквареният, обаче, е този, който съгрешава и не се покайва, този, който съгрешава и се преструва че е християнин, и скандализира с двойствения си живот“. „Не бива да приемаме състоянието на поквареност сякаш е един грях в повече - предупреждава Светият отец. Макар и често да се идентифицира покварата с греха, в действителност те са две различни реалности макар и свързани една с друга“. „Човек – отбелязва Папата - може да бъде голям грешник и все пак да не е покварен“. Папа Франциск дава за пример фигури като Закхей, Матей, самарянинът, Никодим и добрият разбойник. „В сърцето си на грешници - казва той - всеки имаше нещо, което го спаси от поквареността. Те бяха отворени за прошка, сърцата им чувстваха собствената си слабост и това беше пукнатината, през която проникна силата на Бог”.

bp/ rv