Папа Франциск: семейството, привилегировано място на прошката

„Не трябва да губим доверието в семейството! Хубаво е да отваряме сърцето си едни за други, без да крием нищо. Където има любов, там има разбирателство и прошка!“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на литургията за Юбилея на семействата. В преизпълнената ватиканска базилика със семейства от Рим и многобройни поклонници, папата повери на всички семейства „тази толкова важна мисия, от която светът и Църквата се нуждаят повече от всякога“.

В проповедта си папата се позова на евангелския откъс, разказващ за поклонничеството на Йосиф, Мария и Исус до Ерусалимския храм. „Колко е важно за нашите семейства да вървят заедно и да имат една и съща отправна точка!“, каза папата. „Знаем, че имаме един общ път, който трябва да преминем, път по който срещаме трудности, но също и моменти на радост и утеха. В това поклонничество на живота, споделяме също моменти на молитва“.

Папа Франциск отбеляза, че няма нищо по-красиво от това „за един баща и една майка да благославят своите деца в началото и в края на деня. Да направят върху челата им знака на кръста, както в деня на кръщението. Нима не е тази най-простата молитва на родителите за своите деца? Да ги благословят, т.е. да ги поверят на Господ, както направиха Елкан и Ана, Йосиф и Мария, за да им бъде тяхната закрила и подкрепа в различните моменти през деня“.

Папа Бергольо припомни необходимостта и важността на някои жестове: „Колко е важно семейството да се събере за кратка молитва преди да започне да се храни, за да благодари на Господ за тези дарове и да се научи да споделя полученото с онзи, който най-много се нуждае. Това са малки жестове, които въпреки това изразяват голямата възпитателна роля на семейството, във всекидневното поклонничество. Живота на семейството е съвкупност от малки и големи поклонничества“.

Светият отец насочи вниманието и на завръщането на Исус в Назарет, след поклонничеството до Ерусалимския храм: „В края на това поклонничество, Исус се завръща в Назарет и се покоряваше на родителите си. Този образ съдържа едно хубаво поучение за нашите семейства. Поклонничеството не завършва, когато сме стигнали до крайната дестинация, а когато се завърнем в домовете си и започнем отново всекидневния живот, прилагайки на практика духовните плодове от преживяното“.

„Знаем добре, какво стори Исус по време на това поклонничество“- каза папата. „Вместо да се завърне в къщи със своите родители, остава в Ерусалимския храм, причинявайки голяма мъка на Мария и Йосиф, които не можеха да го намерят. Вероятно за това си „бягство“ Исус е трябвало да иска прошка от своите родители. Евангелието не го казва, но можем да го предположим. Във въпроса на Мария, можем да доловим своеобразен укор, показвайки красноречиво нейното и на Йосиф безпокойство и терзание. Завръщайки се в къщи, Исус несъмнено е бил винаги близо до родителите си, за да им покаже цялата си обич и послушание“.

Папа Франциск завърши проповедта си, като пожела „в Годината на милосърдието всяко семейство да се превърне в привилегировано място на това поклонничество в което се изпитва радостта от прошката. Прошката е същността на любовта, която съумява да разбере грешката и намери лек за раните. В семейството се научаваме на прошка, защото сме уверени, че в него сме разбрани и подкрепяни въпреки грешките, които можем да направим. Тези моменти са част от поклонничеството на семейството, които Господ превръща във възможност за растеш, повод да се поиска прошка и да се получи прошка, да се покаже любов и послушание“.

svt/ rv