През декември папата се моли всички да изпитат Божията милост и за семействата

Общи молитвени намерения

"За да могат всички да изпитат милосърдието на Бог, Който никога не се уморява да прощава". Това е молитвата на Светия отец за месец декември. В нея милосърдието и търсенето на прошка са ключовите моменти. Божието милосърдие е по-голямо от всяко прегрешение и Неговата любов е готова да прегърне всеки разкаял се. Ние често отказваме да търсим прошка и да се молим, но Бог винаги е готов да прости и никога не се уморява да ни чака. Подобно на Него и ние сме призовани да прощаваме и да бъдем милосърдни към ближните си, защото дори и малко милосърдие прави светът по-добър.

******

"Призовавам всички християни, навсякъде по света, да обновят личната си среща с Исус Христос или поне да отворят себе си за тази среща; призовавам ви да правите това неизменно всеки ден. Никой не бива да мисли, че този призив не се отнася за него или нея, защото "никой не е изключен от радостта, дарена от Господа". Господ не разочарова тези, които приемат този риск; всеки път, когато поемем стъпка към Исус, осъзнаваме, че Той вече е там и ни чака с отворени обятия. Сега е моментът да кажем на Исус: "Господи, аз се оставих да бъда измамен; по хиляди начини отклонявах любовта Ти, но ето сега съм тук отново, за да подновя завета с Теб. Нуждая се от Теб. Спаси ме още веднъж, Господи, вземи ме още веднъж в твоята изкупителна прегръдка". Прекрасно е усещането, когато се завърнем при Него, след като сме били загубени! Нека повторя: Бог никога не се уморява да ни прощава; ние сме тези, които се уморяваме да търсим Неговата милост. Христос, който ни каза да простим един друг "седемдесет пъти по седем" (Мат 18:22), Сам ни дава пример: прощавайки ни седемдесет пъти по седем. Отново и отново Той ни носи на раменете си. Никой не може да ни лиши от достойнството, дарено ни от тази необятна и неизчерпаема любов. С нежност, която никога не разочарова, но винаги е способна да възстанови нашата радост, Той ни дава възможност да повдигнем главите си и да започнем отново. Нека не бягаме от Възкресението на Исус, нека никога не се предаваме, независимо от ситуацията. Нека нищо не ни вдъхновява повече от Неговия живот, който ни тласка напред!"

(Папа Франциск, Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 24 ноември 2013)

* * *

"В петата неделя от Великия пост, Евангелието ни представя епизода за блудницата (срв Йоан 8:1-11), която Исус спасява от осъдилите я на смърт. Отношението на Исус е поразително: не чуваме думи на презрение или осъждане, а единствено думи на любов и милосърдие, които са призив за обръщане на сърцата: "И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши"(ст. 11). Ах! Братя и сестри, Божието лице е лицето на милостив баща, който винаги е търпелив. Замисляли ли сте се за търпението, което Бог има към всеки един от нас? Това е Неговата милост. Той винаги е търпелив с нас, Той ни разбира, Той ни чака, Той не се изморява да ни прощава, когато се върнем при Него с разкаяно сърце. "Велика е Божията милост", казва Псалмопеецът.

Прочетох книгата на кард. Каспер за милосърдието. И тази книга ми подейства много добре. Това не е реклама на книгите на моите кардиналите! Кардинал Каспер казва, че милосърдието, променя всичко. Това е най-доброто, което можем да изпитваме, то променя света. Дори малко милосърдие прави света по-малко студен и по-справедлив. Трябва да разберем правилно това милосърдие на Бог, нашият милостив Отец, който е толкова търпелив .... Нека си спомним пророк Исайя, който казва, че дори ако нашите грехове бяха алени, Божията любов би ги направила бели като сняг.

Милосърдието е красиво. Спомням си, малко след като бях ръкоположен за епископ през 1992 година, статуята на Дева Мария от Фатима пристигна в Буенос Айрес и по този случай бе отслужена голяма литургия за болните. По време на литургията бях на разположение на желаещите да се изповядат. Към края, когато се готвех да тръгвам, защото трябваше да отида да отслужа тайнството Миропомазание, една възрастна, около осемдесет годишна и много скромна жена се приближи до мен.

Погледнах я и казах: "бабо", - защото в нашата страна, така се обръщаме към възрастните хора - Искаш ли да се изповядаш?". "Да", отвърна тя. "Но ако не си съгрешила ...". А тя ми каза: " всички имаме грехове ...". "Но ако Господ не ни прощава". "Господ прощава всичко", ми каза тя убедено. "Откъде знаете, госпожо?" попитах аз. A тя отговори: "Ако Господ не прощаваше всичко, светът нямаше да съществува". Исках да я попитам: "Кажете ми, госпожо, да не сте учили в Григорианския (Университет)?", Защото това е мъдрост, която само Светият Дух дарява: вътрешна мъдрост, концентрирана върху Божията милост. Нека не забравяме това: Бог никога не се уморява да ни прощава! "Е, отче какъв е проблемът тогава?" ще попитате. Проблемът е, че ние се изморяваме и отказваме да се помолим, уморяваме се да искаме прошка. А Той никога не се уморява да прощава.

Нека никога, никога да не се уморяваме да се молим! Бог е любящ баща, който винаги прощава, в Чието сърце има милост за всички нас. Нека също да се научим да бъдем милосърдни към другите. Нека да се позовем на застъпничеството на Дева Мария, която държа в прегръдката си Божието милосърдие станало човек.

(Папа Франциск,  Ангел Господен, 17 март 2013)

 

Мисионерски молитвени намерения

"За да могат семейства, особено тези, които страдат, да намерят в рождението на Исус знак за надежда". Така е формулирано мисионерското молитвено намерение за месец декември. В него Светият отец ни напомня, че и Светото семейство, подобно на много други семейства днес, премина по тежкия път на изгнаничеството и изпита тегобите на бежанския живот. Исус пожела да бъде част от семейство с подобна съдба, защото Той е винаги там където има страдание, за да предложи любящата близост на Бог. Подражавайки на Светото семейство, ние сме призовани да превърнем нашите семейства в общности на любов и разбирателство в които царят нежност, взаимопомощ и прошка.

******

"В първата неделя след Рождество, литургията ни призовава да отбележим празника на Светото семейство от Назарет. Всяка рождественска сцена ни показва Исус заедно с Дева Мария и Св.Йосиф в пещерата във Витлеем. Бог пожела да се роди в човешко семейство, да има майка и баща като нас. Евангелието за този празник ни представя Светото семейство по скръбния път на изгнанието, търсещо убежище в Египет. Йосиф, Мария и Исус изпитаха трагичната съдба на бежанците, която е белязана от страх, несигурност и тревога (вж Мт 2: 13-15; 19-23). За съжаление и днес, милиони семейства могат да се идентифицират с тази тъжна реалност.

Почти ежедневно телевизията и вестниците ни засипват с новини за бежанци, бягащи от глад, война и множество други сериозни опасности, в търсене на сигурност и на достоен живот за себе си и семействата си.

В далечни земи, дори когато намират работа, бежанците и имигрантите не винаги получават истинско гостоприемство, уважение и признаване на ценностите, които носят. Техните очаквания се сблъскват със сложни и трудни препятствия, които често изглеждат непреодолими.

Ето защо, като съсредоточим погледа си върху Светото семейство от Назарет, принудени да станат бежанци, нека помислим за драмата на тези мигранти и бежанци, които са жертва на отхвърляне и експлоатация, на трафик с хора и робски труд. Но нека помислим и за онези други „прокудени”, които ще нарека „скрити прокудени”, които нерядко се в собствените ни семейства: например старите хора, понякога считани за бреме. Често си мисля, че показателен знак за дадено семейство е отношението към децата и възрастните.

Исус искаше да принадлежи към семейство, изпитващо подобни трудности, така че никой да не се чувства изключен от любящата близост на Бог. Бягството в Египет, предизвикано от заплахата на цар Ирод, ни показва, че Бог е там, където човек е в опасност, когато страда, когато е принуден да бяга, когато е отхвърлен и изоставен; но Бог е също там, когато човек мечтае, когато се надява да се завърне свободно в родината си и когато прави планове и избира живот за семейството си и достойнство за себе си и своите близки.

Нека погледът, отправен към Светото семейство, ни въведе също в простотата на техния живот в Назарет. Това е пример, който е изключително благодатен за нашите семейства, защото им помага все по-сигурно да се превръщат в общност на любов и разбирателство в която царят нежност, взаимопомощ и прошка. Нека си спомним трите ключови думи за мир и радост в семейството: "може ли", "благодаря" и "съжалявам". В семейството, когато не сме натрапчиви и питаме "може ли", когато не сме егоистични и се научим да казваме "благодаря", и когато осъзнаем, че сме направил нещо нередно и знаем как да кажем "съжалявам", в това семейство царят мир и радост. Нека не забравяме тези три думи. Нека ги повторим заедно: може ли, благодаря и съжалявам. Бих искал също да насърча семействата да осъзнаят значението, което имат за Църквата и за обществото. Провъзгласяването на Евангелието, започва от семейството, докосвайки различни сфери на ежедневието.

Нека горещо призовем Пресвета Дева Мария, майката на Исус и наша Майка и Св Йосиф нейния съпруг и ги помолим да дарят светлина, утеха и напътствие на всички семейства в света, за да могат да изпълняват с достойнство и мир мисията, която Бог им е поверил.

(Папа Франциск, Ангел Господен, 29 декември 2013)

превод Бистра Пищийска