2015-12-16 11:43:00

Маргарита Попова: България-Ватикана - 25 г. цивилизационен влог


Една от важните годишнини, които отбелязваме през отиващата си година са 25 години от възстановяването на дипломатическите отноиения между България и Светия Престол. Какво е значението на тази годишнина за настоящите и бъдещи отношения между католици и православни? С този въпрос се обърнахме към вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова, която участва в проведената научна конференция в Рим на 6 октомври, организирана от Посолството на България при Светия престол и Папския комитет за исторически науки.

Как да гледаме от дистанцията на времето на тази връзка между Католическата църква и една държава с традиционно православна вяра?

Ние всички сме християни, едно общество. Днес тази християнска общност е напрегната, тъжни сме и притеснени, тъй като се поругава християнското наследство. Има географски ширини места, които ни карат сърцето да забие учестено, защото не може човешкото възприятие и душа хладнокръвно да гледа от екрана или от другаде как се разрушава хилядолетно християнско наследство. Езикът на омразата, отношението към другия и хората с различна вяра, към онова което е оставила една култура като наследство на една човешка цивилизация, не може да умира. То трябва да се съхранява и в това е великото дело на двамата братя светите Кирил и Методи и особено на техните ученици. Ако не бяха те, щеше ли да бъде създадена книжнина на тази писмена система, щеше ли да бъде разпространена, щяха ли сега милиони да пишат на тази система и да имаме този език на който общуваме по между си и се разбираме? Нямаше как да стане това, ако не е било това съкровено желание на човешката цивилизация да създава, но и да пази за поколенията. Това е което ни свързва, това е огромната и сплотяваща нишка между нас и в този контекст се полага и 25 годишнината от възстановяване на отношенията между България и Ватикана. Искам да подчертая нещо важно, което ще кажа с езика на истината: в нашата история имаме двама папи, които наричаме „български“, особено монс. Анджело Ронкали. За мен е много мила тази картина, когато оставя на прозорчето си една свещичка, след десетилетия служение в България и обикнал българския народ, културата и традициите ни, която винаги остава там, за да свети, така че всеки българин, който се намира наоколо и иска да го посети да знае, че вратата на неговия дом е отворена и по светлинката той ще се движи и няма да сбърка пътя да намери топлина, топло сърце и отворен дом. Много мило и символно, което е част от историята между православни и католици и част от днешния ден. Когато говоря за тази годишнина искам специално да подчертая, че днес българо-ватиканските отношения са много интензивни. Те са възходящи и се развиват в добро, благодарение на двамата ни посланици, особено на професор Кирил Топалов. Той работи конкретно и проповядва това, че целта ни е Ватикана и България да работим в атмосфера на приятелско доверие и да бъдем винаги заедно при отстояване на общочовешки ценности: при защита на живота, достойнството на човека, за проповядване на мир, справедливост, великодушие и взаимопомощ между хората. Освен това, той полага и специални и конкретни грижи за взаимодействие между различни ватикански и български институции. Той спомогна за по-интензиви и автентични отношения между Българската академия на науките и папската академия на науките. Направи възможно да има по-интензивни връзки между Софийския университет и Папските университети Грегориана, Латеранския, Източния папски институт. Направи така, че нашата Национална библиотека Апостолическата библиотека и Римската национална библиотека да си взаимодействат. Не на последно място направи така, че да има взаимодействие между държавните архиви на България и на Ватикана. Това никак не е малко да отвориш пътя, да отвориш вратата, да дръпнеш завесата, да градиш атмосфера на доверие и на желание да сътрудничим с единствената цел благоденствието на човешкия род и човешката цивилизация".

dg/ rv

 

 








All the contents on this site are copyrighted ©.