Папа Франциск: да победим безразличието и завоюваме мира

Да се насърчи културата на солидарността  и милосърдието - като морални добродетели и социално отношение – за да се победи безразличието, което на индивидуално ниво подхранва несправедливостта и сериозните социални различия, а на институционално ниво подпомага несправедливи действия и политики, застрашавайки с това мира. Това е идеята в посланието на папа Франциск за 49-ия  Световен ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2016, озаглавено „Да се победи безразличието и се завоюва мира“.

Документът, който бе представен във вторник на пресконференция във Ватикана, се полага в контекста на обявената от папа Франциск Година на милосърдието и е своеобразен призив  към лично обръщане във вярата. На международно ниво съдържа троен апел за отказ от въвличане на народите в конфликти или войни, които разрушават не само материалните, културните и социалните богатства,  но също така моралната и духовна цялост. В посланието папата призовава за премахването или за устойчиво управление на международния дълг на бедните страни и за приемането на такива политики на сътрудничество, които не се поддават на идеологически течения, а зачитат локалните ценности на народите и не нарушават основното и неотменимо право за живот на раждащите се.

„Безразличието е заплаха за цялото човешко семейство“, пише папата в посланието. За да се излезе от „глобализацията на безразличието“ е необходимо обръщане на сърцето, което с помощта на Бог, трябва да се отвори към другите за солидарност. Папа Франциск се обръща към семействата, призовавайки ги към една „възпитателна мисия“, тъй като „семейството е първото място в което се предават ценностите на любовта и братството, съжителството и споделянето, вниманието и грижата към другия“. Също така и към възпитателите, които трябва да съзнават, че „тяхната отговорност се отразява за моралното, духовното и социалното израстване на личността“. Към медиите папа Бергольо се обръща с призив „да служат на истината, а не на отделни интереси, тъй като възпитанието се извършва и чрез средствата за комуникация“.

Папа Франциск отправя силен апел за премахване на смъртното наказание, което още е в сила в някои държави и „да се прецени възможността за амнистия“. „Държавите също са призвани да направят конкретни жестове и смели действия в полза на най-уязвимите в обществото, като затворниците, мигрантите, безработните и болните“, подчeртава папата в посланието. Относно лишените от свобода,  папата пише, че „ в много случаи спешно се налага прилагането на конкретни мерки за подобряване условията на живот в затворите, със специално внимание към лишените от свобода в очакване на присъда, имайки предвид възпитателната цел на наказателната санкция и преценявайки възможността да се включи в националните законодателства  алтернативни наказания за изтърпяване на присъдата“.

Папата приканва и към „преосмисляне на законодателствата засягащи миграциите, за да бъдат вдъхновени от желанието за приемане, зачитане на взаимните задължения и отговорности, които могат да улесняват интеграцията на мигранти“. Папата настоява за „специално внимание“ към условията за престоя на мигрантите, припомняйки, че „нелегалността застрашава да ги въвлече в криминална дейност“. Франциск отправя апел към държавните отговорници да извършат „конкретни стъпки за бедните братя и сестри, които страдат, лишени от труд, земя и дом“. „Мисля за създаването на достойни трудови места – пише папата- за да се премахне социалния бич на безработицата, която засяга много семейства и младежи, с тежки последствия за социалната целокупност“.

Франциск настоява и за „специално внимание“ към жените, които „за съжаление все още са дискриминирани в трудовата област и за „някои трудови категории, чиито временни и опасни условия или възнаграждение, което не отговаря на важността на социалната им мисия“. „Призовавам към ефикасни действия за подобряване живота на болните, като бъде гарантиран на всички достъп до медицинските грижи и необходимите лекарства за живота, включително и домашните грижи“, пише още папата.

Накрая папата приканва държавните ръководители за „обновено отношение към другите народи, позволявайки по този начин на всички действено участие в живота на международната общност, за да може братството да стане реалност“.

dg/ rv