Папата: надеждата в Божието милосърдие ни прави свободни

Надеждата в Божието милосърдие разгръща хоризонтите и ни освобождава, докато клерикалната строгост затваря нашите сърца и ни причинява зло. Това посочи папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, в което се спря на библейските четива предложени от литургията.

Първото четиво, от старозаветната книга „Числа“ (24, 2-7.15-17) говори за Валаам, пророк нает от Валак, цар моавитски, за да прокълне израилевия народ. Валаам, - посочи папата - „има своите недостатъци, дори грехове. Всички ние имаме грехове, всички сме грешници. Но не се плашете , Бог е по-голям от нашите грехове“, призова Светия отец. „По своя път Валаам среща Ангела Господен и променя сърцето си; от грешния път, започва да върви в истината и казва това, което вижда: Божият народ живее в шатри в пустинята, но „отвъд пустинята той вижда плодовитостта, красотата и победата“. Валаам отваря сърцето си, „обръща се, вижда далеч и вижда истината, защото с добра воля истината винаги се вижда. Това е истина, която вдъхва надежда“, каза папата:

„Надеждата е онази християнска добродетел, която притежаваме като голям Божи дар и, която ни помага да гледаме далеч, отвъд проблемите, болките, трудностите и нашите грехове. Тя ни помага да видим красотата на Бог. Това е пророчеството, което днес Църквата ни дарява: тя иска да бъдем мъже и жени на надеждата, дори и сред многобройните проблеми. Надеждата разгръща хоризонтите, надеждата е свобода, не е подвластна, винаги намира начин да се справи със ситуацията“.

В евангелския откъс първосвещениците и старейте питат Исус с каква власт върши всичко (Мт. 21, 23-27). „Техният хоризонт е ограничен, те са хора затворени в своите сметки, подвластни на своята строгост. Човешките сметки затварят сърцето и свободата, докато надеждата ни прави свободни“:

„Колко е хубава надеждата, великодушието, надеждата на мъжете и жените в Църквата. Колко е грозна и колко зло причинява строгостта на хората от Църквата, клерикалната строгост, която е лишена от надежда. През тази Година на милосърдието са ни представени два пътя. Първият е на надежда в милосърдието на Бог, в сигурността, че Бог е Отец и прощава винаги и всичко; отвъд пустинята се намира прегръдката на Отца, на прошката. Но също и пътя на онези, които се укриват в своята строгост и не познават Божието милосърдие. Тези са законниците и старейте, които са учили много, но тяхно знание не ги спаси“.

Папата завърши, споделяйки един епизод от неговия живот, случил се през 1992 в Буенос Айрес, по време на литургия за болните. След дълги часове в изповедалнята при него идва една стара жена, „с очи, изпълнени с надежда, които виждаха далеч“. „Попитах я – каза папата – ‘Бабо, ти да се изповядваш ли идваш?’. ‘Да’, ми отговори тя. ‘Но ти нямаш грехове’ ѝ казах аз. ‘Всички имаме грехове, отче, но Бог прощава всичко, защото ако Бог не прощаваше всичко, светът нямаше да съществува’, ми отговори тя:

„Нека никога не забравяме поучението на тази възрастна жена, която ми каза: Бог прощава всичко, чака само ти да се приближиш до Него“, призова папа Бергольо.

svt/ rv