Обновяване на диалога с евреите 50 години след Втория ватикански събор

Крайъгълен камък в отношенията между католиците и евреите. Така бе определен документът, публикуван от Комисията за религиозните отношения с юдаизма, който бе представен на пресконференция във Ватикана. Сред присъстващите на представянето бяха равин Давид Розен и кард. Курт Кох, според които „текстът не е отправна точка, а стимул за да се продължи по пътя на диалога“.

„Документът е изцяло богословски за задълбочаването на еврейско-католическия диалог, който е от особено значение за папа Франциск“, посочи при представянето кард. Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение и на Комисията за религиозните отношения с юдаизма. Кардиналът изрази своята благодарност за усилията от двете страни за спомагането на диалога и подчерта, че все още има неразрешени въпроси, които изискват допълнително проучване. Ето защо, от католическа гледна точка, новият документ не е заключителен, а стимул да се продължи напред. „През годините, от врагове и непознати, се превърнахме в приятели и братя“, посочи кардиналът, който припомни, че „християнството произлиза от юдаизма и целта на диалога е борбата срещу всяка форма на антисемитизъм“.

Кардинал Кох се спря на това „какъв трябва да е подхода на християните относно евангелизацията по отношение на евреите“, като цитира посоченото в документа: „Католическата църква не води, нито насърчава каквато и да е институционална мисия насочена специално към евреите. Като се има предвид това принципно отхвърляне на каквато и да е институционална мисия насочена към евреите, християните са призвани да свидетелстват вярата си Исус Христос и пред евреите; те трябва да го правят  със смирение, признавайки, че евреите са носители на Словото Божие и без да забравят голямата трагедия на Холокоста“.

Също равин Давид Розен се спря на преоткриването на братските отношения между католици и евреи, като припомни дългият път на помирението, изминат през последните петдесет години и определи документа като „крайъгълен камък по този път“. „Въпреки това в него не се споменава централното място, което заема Светата Земя в религиозния живот  - минал и настоящ - на евреите, което е необходимо за пълното разбиране на юдаизма“. Равинът припомни с благодарност молитвената инициатива във Ватикана, организирана от папата, и открои важната роля на Църквата в изграждането на мира в Близкия Изток, като подчерта, че „понякога жестовете са по-важни от многото написани документи и текстове“.

Що се отнася до декларацията на 25.та ортодоксални евреи, публикувана за 50 годишнина от Съборната декларация Nostra aetate, равин Розен отбеляза, че въпреки плурализма на възгледите в лоното на еврейската общност, в тази декларация „християнството не е определено нито като инцидент или грешка, а като дар Божий за справянето с моралните предизвикателства на съвременната епоха“.

От своя страна Едуард Кеслер, основател и ръководител на Woolf Institute в Кеймбридж, постави акцент на необходимостта от оспорването на противоречивото „богословие на заместването“, според което християните „са заели мястото на евреите за облагите на Бог“. Сред трудните теми, които „въпреки това, не са възпрепятствали диалога“, кард. Кох посочи въпроса относно личността на Пий XII и неговата беатификация, като не изключи желанието на папата да отвори ватиканските архиви. „Беатификацията на Пий XII е въпрос засягащ Католическата църква, която не иска да навреди на диалога между евреи и католици“, каза кардиналът.

Относно актуалността и валидността на израза използван от Йоан Павел I, че „евреите са нашите по-големи братя“, равин Розен подчерта „голямото богатство“ на думите на папа Войтила, но каза също,  че предпочита израза „родители“.

svt/ rv