Нов ватикански документ за връзките с юдаизма

"Изходна точка" за обогатяване и ускоряване на еврейско-католическия диалог, започнал от Втория Ватикански събор с публикуването на Съборната декларация за отношенията на Католическата църква с нехристиянските религии (Nostra Aetate). Това е целта на новия документ, подготвен от ватиканската Комисия за религиозните отношения с юдаизма със заглавие „Защото Божиите дарове и призванието са неотменни“ (Рм. 11,29), подписан от председателя на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, кард. Курт Кох, който бе представен във Ватикана.

 В основата на новия документ е поставена четвърта глава от Nostra Aetate, определена като „опорната точка“ на Съборната декларация, която разглежда също „отношенията между Католическата църква и останалите религии“. Ето защо новият ватикански документ е посветен на „новите богословски отношения с юдаизма. В този смисъл – се чете в документа – „отношенията с юдаизма могат да бъдат смятани като катализатор за определянето на отношенията на Католическата църква с останалите световни религии“. По тази причина отношенията с юдаизма притежават един „специален статус“ в по-обширния контекст на междурелигиозния диалог.

В документа се разглеждат важни богословски въпроси като: важността на откровението; връзката между Стария и Новия Завет, като се потвърждава тяхното „неразривно единство“; връзката между всеобхватността на спасението в Исус Христос и убеждението, че завета на Бог с Израил никога не е бил отменен; евангелизаторското задължение на Църквата по отношение на юдаизма.

Документът подчертава, че „изразената признателност в Nostra Aetate към юдаизма спомогна „общностите, които в миналото бяха скептично настроени едни към други, да се превърнат в надеждни партньори, дори в добри приятели, способни заедно да се справят с кризите и да разрешават позитивно конфликтите“. В текста се припомнят направените многобройни стъпки по пътя на диалога през последните петдесет години. През 1974 Павел VI учредява Комисията за религиозните връзки с юдаизма; последва публикуването на многобройни текстове и документи, които въпреки „тяхната важност“ не могат да заместят личните срещи и диалога „лице в лице“. Освен това се припомнят усилията за диалога с евреите на папа Монтини, Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск, който като архиепископ на Буенос Айрес и сега като папа, „има особено присърце насърчаването на диалога“.

Освен това – продължава документът – „евреите и християните могат да се обогатят взаимно в тяхното приятелство: диалога с юдаизма не може по никакъв начин да бъде сравнен с диалога с останалите световни религии, по причина на еврейските корени на християнството. Без своите еврейски корени, Църквата ще загуби „своята опорна точка в историята на спасението“. Ето защо, диалогът между тях може да бъде „определен само по аналогия като междурелигиозен диалог, защото не става въпрос за две религии имащи коренно различно естество, които са се развили автономно една от друга без взаимно влияние. „Основата на евреите и християните  е юдаизмът по време на Исус“, посочва документа, като подчертава, че основната разлика между двете се състои в „начина по който се оценява личността на Исус“.

Като се спира на всеобхватността на спасението на Исус и потвърждава, че Христос е „универсалния посредник на това спасение“, документът пояснява – цитирайки свети Павел – че „Божиите дарове и призванието са неотменни“. Поради тази причина е богословски неоспоримо, че „евреите споделят Божието спасение“. Но как е възможно това „без изричното признаване и изповядване на Христос, който е и остава необяснима божествена тайна“, се чете в  документа.

Що се отнася до евангелизаторския мандат на Църквата по отношение на юдаизма, се уточнява, че „разбираемо,  мисията към евреите е много щекотлив въпрос за тях, защото в техните очи се отнася за самата същност на еврейския народ“. Ето защо, евангелизацията насочена към евреите, които вярват в единствения Бог, трябва да бъде разбирана по друг начин от Църквата в сравнение с пряката евангелизация към последователите на други религии или имащите други виждания за света. Поради това, „Католическата църква не води, нито насърчава каквато и да е институционална мисия насочена специално към евреите“. Въпреки това, християните са призвани да „свидетелстват своята вяра в Исус Христос и пред евреите със смирение, признавайки, че евреите са носители на Словото Божие и без да забравят голямата трагедия на Холокоста“.

Заключителната част на документа е посветена на общите усилия „в полза на справедливостта, мира, закрилата на Творението и помирението по целя свят“, като се подчертава, че „когато религиите диалогират успешно, само тогава мира може са бъде осъществен на социално и политическо ниво“.

svt/ rv