Папата: милосърдието прави по-хуманен света

Църквата се нуждае от този изключителен момент, предоставен от Светата година на милосърдието, за да „засияе, като милосърдна. Ако, дори и за миг забравим, че милосърдието е „онова, което Бог най-много харесва“, всяко усилие ще бъде напразно, защото ще се превърнем в роби на нашите институции и структури, колкото и обновени да са те“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната ауденция, която посвети на необходимостта от този Юбилей, както за Църквата, така и за вярващите. Пред повече от 20.000 вярващи и поклонници, присъстващи на площад „Свети Петър“ в деня след официалното откриване на Юбилейната година на милосърдието с отварянето на Светата врата във Ватиканската базилика, папата поясни, „че целта, която Църквата си е поставила през тази Света година е да почувстваме силно в нас радостта, че сме били обновени от Христос, който като Добрия Пастир дойде да ни търси, защото се бяхме изгубили“. Това означава, „да избираме онова, което най-много харесва Бог: да прощава на своите чеда и да бъде милосърден към тях“.

В началото на катехичната си беседа папата припомни, отварянето на Светата врата в Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, на 8 декември, и тази отворена една седмица по-рано в катедралата на Банги, в Централноафриканската република, давайки по този начин начало на извънредния Юбилей на милосърдието.

Папа Франциск изтъкна, че „нашата епоха на дълбоки промени, Църквата е призована да предостави своя специален принос, правейки видими знаците на Божието присъствие и близост. Юбилеят е благоприятно за всички нас време, защото съзерцавайки Божественото Милосърдие, което надхвърля всяко човешко ограничение и сияе над мрака на греха, можем да се превърнем в по-убедителни и достойни свидетели.

Да обърнем погледа си към Милосърдния Бог Отец и към нуждаещите се от милосърдие братя, означава да насочим вниманието си над същественото съдържание на Евангелието: Исус Христос, милосърдието станало плът, който прави видима за нашите очи тайната на триединната Любов на Бог. Честването на Юбилея на милосърдието означава да поставим отново в центъра на нашия личен живот и този на нашите общности конкретността на християнската вяра.

Света година, за да живеем милосърдието. Да, скъпи братя и сестри, тази Света година ни е предложена, за да изпитаме в нашия живот сладкото и нежно докосване на прошката на Бог, неговото присъствие до нас и близостта Му преди всичко в моментите, когато се нуждаем най-много.

Този Юбилей е привилегирован момент, за да може Църквата да се научи да избира единствено онова, „което Бог харесва най-много“. Но какво „най-много харесва Бог?“. Да прощава на своите чеда, да бъде милосърден към тях, за да могат и те на свой ред да прощават на братята, сияейки като факли на Божието милосърдие по света. Скъпи братя и сестри, Юбилеят ще бъде „благоприятно време“ за Църквата, ако се научим да избираме „онова, което Бог харесва най-много“, без да се поддаваме на изкушението да мислим, че съществува нещо по-важно или приоритетно. Нищо не е по-важно от това да избираме „онова, което Бог харесва най-много“: неговото милосърдие!

Също необходимостта от обновление на институциите и структурите на Църквата е средство, което трябва да ни отведе да натрупаме жив и животворен опит от милосърдието на Бог, единственото, което може да гарантира на Църквата да бъде онзи град, построен на планината, който не може да остане стрит (Мт. 5, 14). Ако дори само за миг забравим, че милосърдието е „онова, което Бог най-много харесва“, всяко наше усилие ще бъда напразно, защото ще се превърнем в роби на нашите институции, на нашите структури, колкото и обновени да са те.

Целта, която Църквата си поставя през тази Света година е „да почувстваме силно в нас радостта, че сме били обновени от Исус, който като Добрия Пастир дойде да ни търси, защото се бяхме изгубили“ (проповед на Вечерната молитва за неделята на Божественото милосърдие, 11 април 2015). По този начин, ще укрепим в нас сигурността, че милосърдието може действително да допринесе за изграждането на един по-хуманен свят. По-специално в тези наши времена, в които прошката е рядък гост в сферите на човешкия живот, призивът за милосърдие е по-наложителен във всяко едно място: в обществото, в институциите, на работното място и в семейството.

Разбира се, някои може да възрази: „Отче, Църквата през тази година, не трябва ли да направи нещо повече? Правилно е да съзерцаваме милосърдието на Бог, но има много по-спешни нужди!“. Вярно е, има много неща за правене и аз съм първия, който не се уморява да го повтаря. Но трябва да имаме предвид, че в корена на забвението на милосърдието, стои винаги горделивостта. В света, това придобива формата на ексклузивното търсене на личните интереси, на удоволствия и почести свързани с желанието за трупане на богатства, което в живота на християните се прикрива зад лицемерието и светския живот. Желанията на горделивостта, които често правят милосърдието непознато за света, са толкова много и многобройни, че често не можем дори и да ги разпознаем като ограничения или грехове. Ето защо е необходимо да признаем, че сме грешници, за да укрепим в нас сигурността за божественото милосърдие.

Скъпи братя и сестри, надявам се в тази Света година всеки един от нас да изпита милосърдието на Бог, за да бъдем свидетели на „онова, което най-много харесва Бог“. Дали е наивно да вярваме, че това може да се промени света? Да, човешки казано, е безумно, но „онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците“ (1Кор. 1, 25).

svt/ rv