Папата припомни главните моменти от своята апостолическа визита в Африка

„Съжителството на богатството и бедността в Африка и по света и скандално“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, която посвети на най-важните моменти от своята апостолическа визита в Кения, Уганда и Централноафриканската република, която се проведе от 25 до 30 ноември. Папа Франциск сподели с присъстващите своето силно впечатление от „свидетелството на многобройните мисионери в Африка и нейните младежи“.

Светият Отец благодари на „Господ за дара“, да посети трите африкански държави: Кения, Уганда и Централноафриканската република. „Изказвам отново моята благодарност към гражданските власти и епископите в тези страни, че ме приеха и благодаря на всички сътрудничели по различни начини за нейното реализиране“, каза папа Франциск.

Кения. Скандалът на бедността и богатството

Светият отец отбеляза, че „Кения е страна, която олицетворява глобалното предизвикателство на нашата епоха: закрилата на творението, реформирайки модела на развитие, за да бъде по-справедлив, приобщаващ и устойчив. Всичко това може да се види в Найроби, най-големия град в Източна Африка, където съжителстват богатство и бедност: това е скандално!“. Папа Франциск посочи, че това се среща не само в Африка, но и тук и навсякъде. В Найроби – продължи папата – „се намира офиса на Обединените Нации за околната среда, който посетих. Светият отец припомни своите срещи с властите и дипломатическия корпус, но също и жителите на един беден квартал; с лидерите на различните християнски деноминации и на другите религии, свещениците, богопосветените и младежите. „При всяка среща насърчих за съхранението на голямото богатство на тази страна: духовно и природно богатство, съставено от земните ресурси, новите поколения и онези ценности, формиращи мъдростта на народа. В този толкова драматично актуален контекст, имах радостта да занеса думите на надежда на Исус: „Бъдете крепки във вярата, не се страхувайте“. Това бе мотото на визитата. Думи, които са живяни всеки ден от многобройни смирени и обикновени хора, с благородно достойнство; думи, засвидетелствани по трагичен и героичен начин от младежите от Университета в Гариса, убити на 2 април т.г., защото са християни. Тяхната кръв е като семенце на мира и братство за Кения, за Африка и за целия свят

Уганда. Свидетелството на мъчениците

Папа Франциск се спря и на визитата си в Уганда, преминала под знака на нейните мъченици в 50-та годишнина от тяхната историческа канонизация от папа Павел VI. „Затова мотото на моята визита бе „Ще бъдете мои свидетели“ (Деян. 1, 8). Мото, свързано и с думите „Ще получите силата на Светия Дух“, защото Духа е този, който вдъхновява сърцето и ръцете на учениците мисионери. Цялата визита в Уганда премина в жаркото свидетелство, вдъхновено от Светия Дух. Красноречиво свидетелство е служението на катехистите, на които благодарих и насърчих за техния ангажимент, който често въвлича и техните семейства. Свидетелството е онова милосърдие, което докоснах с ръка в Дома на милосърдието на Налуколонго, но в което са ангажирани многобройни общности и асоциации в служба на бедните, инвалидите и болните. Свидетелство е това на младежите, които въпреки трудностите, съхраняват дара на надеждата и се стремят да живеят Евангелието не според света, а вървейки срещу течението. Свидетели са свещениците и богопосветените, които подновяват всеки ден своето „да“ на Христос и се посвещават с радост на служението за светия Божи народ. Всичкото това многообразие на свидетелството, вдъхновено от Светия Дух, е квас за цялото общество, както показват ефективните действия в Уганда в борбата със Спин и приемането на бежанците“.

Централноафриканската република: страна нуждаеща се от мир и изкупление

„Третият етап от визитата бе Централноафриканската република, която е географското сърце на континента: сърцето на Африка. Тази страна бе началното намерение за моята африканска визита, защото е страна, която се опитва да излезе от един много труден период, на жестоки конфликти и много страдание на народа. Именно затова пожелах да отворя там, в Банги, една седмица по-рано, първата Света врата на Юбилея на милосърдието. Това е една много страдаща държава. Отварянето на Светата врата е знак на вярата и надеждата за този народ и символично за всички африкански народи, нуждаещи се най-много от изкупление и утеха. Мотото за Централноафриканската република бе призива отправен от Исус към учениците „Да преминем на отсрещния бряг“ (Лк. 8, 22). В обществен смисъл, „Да преминем на отсрещния бряг“  - отбеляза папата – означава да оставим войните, разделенията, бедността и да изберем мира, помирението и развитието. Но това предполага едно „преминаване“, което се извършва в съвестта, поведението и намеренията на хората. На това ниво е решаващ приноса на религиозните общности. Затова, се срещнах с Евангелските общности и мюсюлманската общност, споделяйки молитвата и усилията за мира. Със свещениците и богопосветените, но също и с младежите, споделихме радостта да почувстваме, че възкръсналия Господ е с нас в лодката, и Той е този, който я води към отсрещния бряг. Накрая, по време на последната литургия на стадиона в Банги, на празника на свети Андрей апостол, подновихме ангажимента си да следваме Исус, наша надежда и мир и образ на Божието милосърдие. Тази последна литургия бе прекрасна: беше пълна с младежи, един стадион от младежи! Повече от половината от населението на Централноафриканската република са малолетни, на възраст под 18 години! Това е едно обещание, за да се върви напред“.

Смелостта на мисионерите

Импровизирайки папата прибави: „Бих искал да кажа нещо и за мисионерите. Мъже и жени, които оставиха всичко. Още на млади години те са напуснали своята родина, за да отидат там и да посветят живота на изключително много и трудна работа, спейки понякога и на земята. В Банги се срещнах с една монахиня, италианка, на 81 години. Едно детенце я наричаше „бабо“. В Банги е дошла, когато е била на 23-24 годишна възраст. Един цял живот и като нея има много. Попитах я какво прави, а тя ми отговори. „Аз съм медицинска сестра, но после учих и станах акушерка и помогнах да се родят 3280 деца“. Един цял живот посветен на живота, за живота на другите. И като тази монахиня има много други сестри, свещеници, богопосветени, които посвещават живота си, за да възвестяват Исус Христос. Много е хубаво да се види това“.

Апел към младежите: не изключвайте възможността да станете мисионери

Отново импровизирайки, папа Франциск се обърна към младежите: „Помислете за вашия живот. Помислете си за тази монахиня и много други като нея, която дадоха живота си там. Мисионерството не е прозелитизъм, защото тази монахиня ми каза, че мюсюлманските жени ходят при тях, защото знаят, че монахините са добри акушерки и се грижат добре за тях, а не водят катехизис, за да ги обърнат! Свидетелство: това е голямото героично мисионерство на Църквата. Възвестяването на Исус Христос със собствения живот! Обръщам се към младежите: помислете какво искате да направите от вашия живот. Това е момента да помислете и да изпросите от Господ да ви покаже своато воля. Не изключвайте възможността да станете мисионери, за да занесете любовта, хуманността и вярата в други държави. Но не за да правите прозелитизъм. Вярата се проповядва на първо място чрез свидетелството, а след това с думи.

Накрая папата отправи хвалебствена молитва към Господ за „това поклонничество в африканска земя. Нека бъдем водени от неговите ключови думи: „Бъдете крепки във вярата, не се страхувайте“; „Ще бъдете мои свидетели“; „Да преминем на отсрещния бряг“.