Папата към клира на Уганда: молитва, свидетелство и памет

„Постоянството във верността за свещениците и богопосветените, означава също да искат прошка за своите грехове, без да ги укриват. Никога не водете двойствен живот“. Това бе призива на папа Франциск към свещениците и богопосветените в Уганда, с които се срещна в катедралата на Кампала на 28 ноември.

Памет, свидетелство чрез верността и молитва. Това бе тройната мисия поверена от папа Франциск на свещениците, богопосветените и семинаристите в Уганда, която определи като „перлата на Африка“. В размишлението си папата, който остави настрана предварително подготвеното си слово, се позова на спомена за угандските мъченици, за тяхната пролята кръв: „Местната църква не трябва да свиква да унаследява доброто на предците си с един далечен спомен за онези, които дадоха живота си от любов към Христос“, посочи папата:

„За да бъде вярна на тази памет, Църквата в Уганда трябва да продължава да бъде свидетел. Не трябва да бъде рентиер“.

На срещата с папата в катедралата „Дева Мария“ в Кампала – посетена от блажен Павел VI през 1969 и свети Йоан Павел II през 1993 и съхраняваща тленните останки на първия африкански епископ на Кампала, монс. Джоузеф Киуанка – присъстват пет хиляди свещеници и богопосветени, които с техните гласове, песни и аплодисменти прекъсват многократно думите на папата. Светият отец подчерта, че мисията връчена им от Църквата е да бъдат „свидетели чрез верността към паметта, личното звание и апостолското усърдие, следвайки пътя на светостта. „Трябва да бъдете мисионери преди всичко там, където има малко свещеници“, каза папата.

„Верност означава, с разрешението на твоя епископ, да отидеш в друг диоцез, който се нуждае от мисионери. Това не е лесно“.

Това означава  – уточни папата - диоцезите с много свещеници да предложат помощта си на тези, с по-малко свещеници. „Вярност означава също постоянство в званието, вярност към бедните, болните и нуждаещите се, защото там е Христос“, посочи папата, който даде за пример сестрите от Дома на милосърдието в Налуколонго.

„Уганда е напоена от кръвта на мъчениците, на свидетелите. Днес е необходимо да се продължава да се напоява, а това е едно ново предизвикателство, ново свидетелство, нова мисия. В противен случай ще загубите голямото богатство, което притежавате и ‘перлата на Африка’ ще се превърне в музей. Дяволът атакува винаги така, с малки стъпки“.

Преди размишлението си папата изслуша свидетелството на монс. Джон Баптист Кагуа, отговорник за формацията на свещениците и богопосветените, и свидетелствата на един свещеник и една богопосветена: всички те припомниха приноса на угандските мъченици, усилията на повече от 1500 диоцезални свещеници и мисионери и на около 7000 членове на Асоциацията на богопосветените в Уганда, работещи в здравната, възпитателната, пастирската и социалната сфера. В навечерието на Адвента и Юбилея на милосърдието и в Годината на богопосветения живот, папата ги призова да се молят, защото „ако един богопосветен или свещеник престане да се моли или се моли малко, ще загуби паметта и верността“.

„Молитвата означава смирение. Смирението да ходиш редовно при изповедника и да му казваш греховете си. Не може да се ‘накуцва’ с двата крака едновременно. Богопосветените и свещениците не могат да водят един ‘двойствен’ живот. Ако си грешник, поискай прошка. Не дръжте скрито, това което Бог не иска; не крийте липсата на вярност. Не затваряйте паметта в гардероба“.

Папата призова присъстващите да прочетат и предварително подготвения и връчен текст, в който Франциск посочва, че „всички хора копнеят за един нов живот, за прошка и мир“. Папата се позовава на многобройните тревожни ситуации по света, като се започне от Бурунди, засегната от кървави насилия. За бъдещето на бурундския народ папа Франциск отправя молитвата „Господ да предизвика във властите и цялото общество чувства и намерения на диалог и сътрудничество, на помирение и мир“.