2015-11-24 13:39:00

Латинският език, подходящ за Туитър


Латинският е езикът на краткостта, синтеза и подразбирането, който би бил перфектен за Туитър, доколкото може да предаде смислено важна идея чрез по-малко от 140 знака. Това е едно от заключенията на срещата в Националния музей за изкуството на XXI век в Рим, провела са на 23 ноември под надслов „Пиша, следователно съществувам" (Digito ergo sum). Срещата е част от иницативата „Двора на езичниците“ (Cortile dei Gentili) на Ватиканска фондация за насърчаване диалога между вярващи и невярващи със съдействието на Папската академия за латински език и ученици и преподаватели от гимназиите в Рим. 

„Латинският език не принадлежи само на миналото, всъщност той присъства в много изрази от нашия говорим език“, каза Ивано Диониджи, президент на Папската академия за латински език, и даде няколко примера: „Латинският продължава да присъства в лексиката на икономиката: „дефицит", на политиката „референдум“, психоаналитичната лексика: „либидо“, в лексиката на нашето ежедневие думата „автобус“ идва „омнибус“- за всеки), в езика на информатиката: „компютър“ идва от латински „броя“. Латинският  е „пар екселанс“ езикът за комуникация, негова характеристика е синтетичността, той е синтетичен, а не аналитичен език.

Чрез склоненията се спестяват местоимения, членове, глаголи, предлози, „Накратко: използват се по-малко символи и по-малко думи, което прави латинския особено подходящ за средствата за комуникацията, които използва Интернет. Известни примери, които потвърждават това: Carpe Diem на Хорацио (9 знака) на италиански - „използвай момента" (13 знака ит.), както и suus nemo на Сенека, преведено: „никой не принадлежи на себе си" (26 знака – на ит. език).

Кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура даде няколко примера за използването на латински в Църквата и разказа няколко анекдота за себе си, като припомни, че неговият Ватикански паспорт е написан на латински (едва след това- на английски и френски език). Кардиналът цитира Антонио Грамши: „Латински се учи, за да бъдеш себе си и да опознаеш съзнателно своята същност", и се спря на две особености:

„Първата е, че е чудесно умствено упражнение, което може да съчетае дълбочината и простотата. А втората - да се върнем към изключителното класическо и християнско наследство, което са ни завещали великите латински  писатели, за нашето съвремие, в което доминира апатията, също и религиозно безразличие, повърхностност, баналност и дори вулгарност. Да се върнем към това класическо наследство чрез силата на езика означава също да открием причините за битието и за съществуването. "

Кард. Равази обясни как велик гений като Леонардо да Винчи всъщност, не знаел латински в момент, когато този език е бил много използван, например в науката.

Връщайки се към актуалността, кард. Равази отбеляза как режисьорът Нани Морети е  използвал латински за заглавие на свои филми: „Имаме папа"(Habemus Papam), или „Литургията е приключила"(ite, missa est). Кардиналът се обърна, шегувайки се, към учениците закачливо проверявайки тяхната  подготовка по някои въпроси от общ латински и някои латински изрази като фиат, Ecce Homo и други.

Философът Джулио Джорело, от своя страна, първо обясни как осъзнаването на значението на латинския език за него е настъпило в зряла възраст, дори и след класическата гимназия. Философът подчерта, че значението на латинския език не е свързано само с властта, но и със свободата. „Трябва да отбележим, че бе езикът на голямата философска и научна революция, върху която е основана нашата съвременност. Галилей  в речта си използва говоримия език, но когато публикува технически  резултати, използва латински. Нютон дори мисли на латински. Същото се отнася и за материализма на Томас Хобс. Без Лукано не бихме притежавали в наследство някои произведения на Данте или Шекспир."

an / rv








All the contents on this site are copyrighted ©.