Църквата в ЦАР като полева болница

„Папа Франциск е дългоочакван от цялото население на Централноафриканската република (ЦАР)“, по думите на Апостолическия нунций, монс. Франко Копола, който даде интервю пред Радио Ватикана за все още напрегнатата ситуация след сблъсъците, започнали през 2012 г. и след някои драматични епизоди на насилие, настъпили през последните седмици. Монс.Копола говори за усилията на Църквата, както и за приноса на международната общност. Централноафриканската република, след обявяването на независимостта си от Франция през 1960 г., е управлявана от военни правителства до 1993 г.

Следват десет години на гражданско управление, прекъснати от преврата и временното правителство на генерал Бозизе, който бе избран за президент през 2005 г., с избори, които бяха оспорвани. Северната част на страната остава извън контрол, формират се бунтовнически групи, които водят до сблъсъци, избухнали през 2012 г.

Бозизе е свален от президентския пост и длъжността на временен президент се заема от Катерин Самба-Панса. Нестабилността на съседните държави, включително Судан, Южен Судан и Конго, не благоприятства в тази ситуация. Централноафриканската република, където папа Франциск ще бъде от 29 до 30 ноември, остава една от най-бедните държави в света. Ето защо народът на Централно-африканската република очаква с нетърпение посещението на папата, заяви монс. Копола.

По повод на все още много напрегнатата ситуация и инцидентите от края на септември и началото на октомври, монс. Копола каза: „Със затишието на въоръжените конфликти,президентът се опитва да намери изход, за момента, в срещи и изслушване на всички страни. Но това ще бъде процес, който задължително да отнеме много време, а в този момент все още не се вижда никакво разрешение. Позитивно е, че за момента стрелбите са затихнали.

На въпроса дали папа Франциск е очакван, монс. Копола каза: „Разбира се! Имаше момент на разочарование, защото някои медии бяха интерпретирали факта, че посещението във Ватикана на комисията, натоварена с подготовката на посещението бе отложена, тъй като летището е било затворено, като отлагане на посещението. Фактът, че сега вече бе обявена програмата в детайли, възроди доверието и надеждата“.

Както и Църквата, всички очакват пристигането на папата, усилията на международната общност, не винаги произвеждат желания ефект и точно затова се надяваме, че визитата на папата ще даде тласък в подпомагане на мирния процес ... посещението на папа Франциск се очаква и от другите общности от други религии: протестанти, мюсюлмани ... всяка от тях се подготвя за срещата със Светия Отец“.

На въпроса какъв е конкретно ангажимента на Църквата на Централно-африканската република, нунцият отговори : „Ангажиментът на Църквата в Централна Африка е близък до метафората, която папата е използвал много пъти, а именно, че Църквата е като полева болница, в непосредствена близост до бойното поле. За съжаление, наистина Централна Африка е от няколко години на бойното поле. Така че, Църквата на първо място осигурява подслон. Най-важното е, че зад стените на църкви, епархии, манастири търсят убежище нуждаещи се от всички вероизповедания: дори неотдавна - мюсюлмански затворници, изплашени за оцеляването си. Църквата осигурява и помощ - през последната криза на 40 000 души, принудени да напуснат домовете си и оказали се без нищо от необходимото в ежедневието.

Архиепископът даде невероятен пример, посещавайки всички лагери на изселените, и за всички отдели слова на утеха, а също – и конкретната помощ, която Светият Отец изпрати до Църквата на Централна Африка за посрещане на спешните нужди на изпадналите в беда.

На въпроса какво ще е отражението на посещението на папа Франциск в Централна Африка, нунцият заяви: „Светият отец пристига тук и центроафриканците очакват думите му, но в същото време се надяват, че словата му ще бъдат чути и от останалата част на света. Централна Африка, през последната година и половина, слава Богу, не е в челните заглавия заради масови убийства, защото конфликтът е много отслабен. Но това намали вниманието към нуждите на населението от страна на международната общност.

Достатъчно е да споменем, че за да се говорим за нормализация, се налага провеждането на избори, а по изчисления за това са необходими 10 млн. долара. Не успяхме да убедим Обединените нации да намерят тази сума, ето защо прогресът има силно забавяне, няма средства…

За съжаление, вече не се получават дори и малкото средства - може би защото фокусът е другаде, вниманието е привлечено от много други трагедии, навсякъде по света. Със сигурност Централна Африка има нужда от малко внимание, в този момент, за да се изправи отново на собствени крака. Има действително нужда от малко внимание!

an / rv