Папата към лютераните: ако имаме едно и също Кръщение трябва да вървим заедно

„Винаги има време за помирение на различията в Господа, Бог, дошъл  сред нас да служи, а не да му бъде служено”. С тези думи завърши визитата на папа Франциск в евангелистката лютеранска църква в Рим, Кристускирхе, която посети в неделя следобед. Той е третият папа, който посещава малката лютеранска общност в Рим, след Йоан Павел II (11 декември 1963) и Бенедикт XVI (14 март 2010). Папа Бергольо бе посрещнат от лютеранския пастор Жан-Мартин Крузе и от продължителните ръкопляскания на присъстващите.

Посещението премина в „семейна” атмосфера, както сам определи папата, който вместо подготвената предварително проповед предпочете да отговори на някои въпроси на присъстващите.

На първият въпрос, зададен от едно момче, „какво обичаш да правиш като папа”, Франциск отговори: „Обичам да съм енорийски свещеник и пастир, а не бюрократ, нито пък да давам протоколни интервюта; тази среща не е протоколна, а семейна. Обичам да съм енорийски свещеник. Чувствам се добре, когато посещавам болните, да разговарям с отчаяни или тъжни хора. Обичам до посещавам затворниците. Всеки път когато посещавам затвора се питам - защо те са там, а не аз? И да благодаря на Исус Христос, защото ме е спасил – аз не съм по-малко грешен от тях. Исус ме спаси. Ако един папа не умее да бъде енорийски свещеник, епископ и пастир, ще бъде много влиятелен, но няма да бъде щастлив в сърцето”.

На въпроса на една жена, омъжена за католик, защо не могат да споделят Вечерята на Господа, папата отговори: „ Ако имаме едно и също Кръщение, трябва да вървим заедно. Има въпроси на които само искрения със себе си човек може да отговори. Имах голямо приятелство с един епископ  от Протестантска епископална църква (в САЩ, бл.рд.), който имаше едно безпокойство. Придружаваше съпругата си и децата на литургията, а после отиваше в своята общност. Това е едно голямо участие. Винаги трябва да се позоваваме на Кръщението. Един Господ, една вяра, едно Кръщение. Продължавайте напред, не смея да кажа повече”.

Папа Франциск отново засегна темата за трагедията от терористичните атентати в Париж, отговаряйки на въпроса зададен от една жена „какво трябва да се направи, за да не се примярават  хората пред бедността и не изграждат стени”. „Трябва да се говори ясно, да се молим и служим”, отговори папа Бергольо. „Ако разлистим Стария завет, още в първите страници  ще видим, че човекът е голям строител на стени”. За папата, „зад желанието да се изграждат човешки стени стои една мечта:  човекът да стане като Бог. Пример за това е Вавилонската кула. Тя е израз на високомерието на властта; изключването на другите следва именно този път”. „Стената винаги изключва, стената е монумент на изключването. Също и в нашия живот гордостта и суетата ни отдалечават от Господ”. „Човешкият егоизъм защитава собствената власт. В крайна сметка, стените са като самоубийство, затварят те. Много лошо е да имаш затворено сърце, днес виждаме това. И в Париж видяхме затворни сърца и също, че името на Бог се използва за да се затворят сърцата.  Но какво да направим? Трябва да се говори ясно, да се молим и служим. Бъдете последни, умивайте краката, служете на братята и сестрите, на най-бедните”.

В словото си, след прочита на Евангелието на Марко (Марк. 13, ) Папата запита: „Какво ще ни попита Господ в деня на Страшния съд?...Въпросите са за бедните, защото бедността заема централно място в Евангелието. Господ няма привилегията да бъде като Бог, а се снижава и унижава до край, до кръстната смърт: това е изборът да служи”.

В деня на Страшния съд ние, лютерани и католици, на която страна ще бъдем, отдясно или отляво? „Изборът на Христос да служи е правилния път, който трябва да озари диалога между лютерани и католици.  Имало е и лоши времена между нас, преследвания; със същото Кръщение сме изгаряли живи. Трябва да поискаме прощка за това, за скандала на разделението. Нека просим от Господ благодатта за помирение на различията в Господа”, завърши папата, като призова лютераните „да придружават в икуменично общение католиците по време на Юбилея на милосърдието, за преоткриване на Божията прошка и красотата на братската любов”.

dg/rv