Папата: насилието и омразата в името на Бог е богохулство

Използването на Божието име за оправдаване на омразата и насилието е богохулство! Това бе предупреждението на папа Франциск, който по време на молитвата Ангел Господен осъди терористичните атаки в Париж. Светият Отец изрази своята болка и духовна близост към ранените и близките на загиналите и категорично осъди терористичните атаки, причинили смъртта на много невинни хора:

„Толкова голямо варварство ни ужасява и ни кара да се запитаме как може човешкото сърце да планира и осъществи такива  ужасни действия, които потресоха не само Франция, а и целия свят. Пред тези недопустими действия, не може да не бъде осъдено неокачествимото оскърбление на човешкото достойнство. Заявявам енергично, че пътя на насилието и омразата не разрешава проблемите на човечеството и че използването на Божието име за оправдание на този път е богохулство!“.

Светият Отец призова присъстващите вярващи и поклонници на площад Свети Петър да се помолят, просейки от Дева Мария да закриля Франция и целия свят: „Призовавам ви да се присъедините към моята молитва: да поверим на Божието милосърдие невинните жертви на тази трагедия. Нека Божията Майка, майка на милосърдието,  да вложи в сърцата ни мъдрост и мирни намерения“.

Преди това папата коментира Евангелието за 33-та обикновена неделя през годината в което Исус говори за последните дни в човешката история, в перспектива за изпълнението на Божието царство (Марк. 13,24-32):

„Исус произнася слово си в Йерусалим, преди своята последна Пасха – обясни папата. Словото му съдържа апокалиптични елементи, като войни, глад, космически катастрофи: „слънцето ще потъмнее и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят“. Въпреки това, тези елементи не са същественото в посланието. Главното в словото на Исус е самия Той, тайната на неговата личност, смърт, възкресение и завръщането му в края на времената“.

„Нашата крайна цел е срещата с възкръсналия Господ – подчерта папа Франциск. Ние не очакваме едно време или едно място, а вървим към срещата с една личност, Исус. Затова въпросът не е „кога“  ще се случат тези предупреждаващи сигнали, а да се подготвим за тази среща. Не става въпрос дори да знаем „как“ ще се случат тези събития, а „как“ да се държим очаквайки ги. Ние сме призвани да живеем настоящето, изграждайки нашето бъдеще с ведрост и с вяра в Бог“.

Перспективата за свършека на света не трябва да ни отклонява от настоящия живот, а да гледаме на дните в перспективата на надеждата, допълни Франциск. „Надеждата е най-малката от добродетелите, но най-силната. Тази надежда има свое лице, което е Исус:

„Ликът на възкръсналия Господ, който идва със „сила и слава голяма“ (Марк. 13,26), което означава че проявава своята разпната и обезобразена любов във възкресението. Триумфът на Исус в края на времената ще бъде победата на Кръста, демонстрация, че саможертвата за любовта към ближния, по примера на Исус, е единствената побеждаваща сила и единствената сигурна опора сред катаклизмите и трагедиите в света».

Исус винаги е до нас, винаги ни придружава и ни желае доброто, обясни папата. Господ Исус е «постоянно присъствие в нашия живот» и затова когато говори за бъдещето винаги ни повежда към настоящето:

«Той се противопоставя на фалшивите пророци, срещу гадателите, които предвиждат края на света, и срещу фатализма. Иска да избави своите ученици във всяка епоха от любопитството към датите, предвижданията, хороскопите, и да концентрира нашето внимание към днешния ден в историята. Призовава ни да очакваме и бдим, което изключва както нетърпението и успокоението, така и бягството в бъдещето и да останем затворени в акуталното време и в светското».

«Също и в наши дни не липсват природни и морални бедствия, както беди и бури от всякъкъв род – завърши папата. Важното е да гледаме Исус и Той ще ни промени сърцето. Всичко преминава, припомня Господ, само неговото Слово остава като светлина, която води и ободрява нашите стъпки».

dg/ rv