Франциск: богатата Европа да приеме гладните като братя

Европейските народи да приемат гладните и чужденците като братя, бе призивът на папа Франциск, който отправи на аудиенцията за Фондацията Романо Гуардини (1885-1968). Спирайки се на живота и делото на големия германски свещеник, теолог и философ, папата подчерта, че в народа се отразяват силите на божественото действие.

„Няма и не може да съществува на земята грях, който Бог да не прости на разкаялия се искрено“, отбеляза папата и цитира пасаж от „Братя Карамазови“ на който се спира германския философ и теолог в една своя книга. Това е епизодът в който една старица отива да се изповяда на стареца, след като е убила мъжа си, който я малтретирал.

Жената е затворена в себе си, но свещеникът и показва един изход, посочи папата. „В изповедта жената се трансформира и отново възвръща надеждата си. Само обикновените хора разбират за какво става въпрос. Те са обзети от величието на мъдростта и силната любов на стареца. Те разбират какво означава светостта – живот преминал във вярата, способността да се види, че Бог е близо до хората и държи техния живот в ръцете си“.

Папата се спря на категорията за народа, присъстваща в трудовете на Гуардини, който го вижда като „отражение на силата на божественото действие“: „Гуардини разбира понятието „народ“, разграничавайки го ясно от рационализма на Просвещението, който смята за реално само онова, което може да се схване с разума и който откъсва човека от жизнените му връзки с природата. Народът означава сбор от всичко естествено, дълбоко и съществено у човека. Народът усеща тази действаща сила навсякъде и долавя тайната. Затова може да се каже ,че „народ“ не е логическа категория, а мистична категория“.

Папата свърза размишленията на Гуардини със съвремието, търсейки да открие Божията ръка в актуалните събития: „Може би трябва да признаем, че в своята мъдрост, Бог изпрати на нас и в богатата Европа гладния, за да му дадем да се нахрани, да утолим жаждата му, да приемем чужденеца и облечем голия.  Един ден историята ще го покаже: ако наистина сме народ, ще го приемем като наш брат, но ако сме само група индивиди, малко или много организирани,  ще сме изкушени да си спасим кожата, но няма да имаме приемственост“.

dg/ rv