Папата: Бог е великата и вечна красота, останалото е преходно

Съществуват две опасности, които заплашват християните: изкушението да се обожествяват земните неща и да се издигат в култ навиците, така сякаш ще продължат вечно. Единствената вечна красота, към която трябва да гледаме е тази на Бог. Това посочи папа Франциск в размишлението си на литургията в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

„Бог е вечната и велика красота“, посочи папа Франциск, който се позова на Псалма от литургията, в който псалмиста пее: „Небесата проповядват красотата на Бог“ (18, 2-5). Но проблема на човек – отбеляза папата – е, „че често се прекланя пред онова, което е само отражение от тази красота и един ден ще угасне или по-лошо става в идолопоклонник на още по-мимолетните удоволствия“:

Папа Франциск се спря на двете идолопоклонничества, в които може да изпадне дори и онзи, който има вяра. Първото четиво от литургията и Псалмът „говорят за голямата Божия красота, за красотата на творението, каза папата,  но подчертават също и грешката на онези хора, които не са били способни да съзрат отвъд тази красота, т.е. трансцедентността: онези, които се спират само на красотата, без да погледнат отвъд нея“:

„Те са се вкопчили в това идолопоклонничество; възхищават се на своята сила и енергия. Не мислят за величието на техния Господ, който ги създаде, който е начало и творец на красотата. Това е идолопоклонничеството да се гледа на красотата, без да се мисли за преходността ѝ. Също и залезът притежава своята красота.. Всички сме заплашени от идолопоклонничеството да се вкопчим  в красотата, без да гледаме на нейната  трансцедентност . Вярваме на нещата каквито изглеждат, сякаш на полубогове и няма да свършат, но заблравяме за залеза".

Другото идолопоклонничество е „на навиците“, които правят сърцето безчувствено, посочи папата, спирайки се на думите на Христос в Евангелието, който описва мъжете и жените по времето на Ной или тези от Содом: „те ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, без да се грижат за друго, до деня в който дойде потопът или дъжда от огън и жупел, който погуби всички“:

„Всичко е обичайно, животът е такъв, живеем без да мислим за свършека на този начин на живот. Това също е идолопоклонничество : да си вкопчен в навика, без да мислиш, че това ще свърши. Църквата ни помага да съзрем края на нещата. Също навиците могат да бъдат смятани за богове“.

 Папа Франциск призова да насочим погледа си „отвъд“, към единствения Бог, който стои отвъд края на сътворените неща, така както ни учи Църквата в тези последни дни от литургичната година. „Не трябва да повтаряме фаталната грешка на съпругата на Лот“:

„Ние вярващите, не сме хора, които се връщат назад, а вървим винаги напред. Трябва винаги да вървим напред в този живот, гледайки заобикалящите ни красоти и с навиците, които всеки един от нас има, но без да ги обожествяваме“.

svt/ rv