Папа Франциск: Бог обича, не осъжда и плаче за отдалечените от него

Бог може само да обича, не осъжда, любовта е неговата слабост и наша победа: това бе акцента в проповедта на папа Франциск на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Светият отец се позова на посланието на свети Павел до римляните, предложено от литургията, в което Апостолът посочва, че християните са победители, защото „ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас“. Ако Бог ни спасява, кой ще ни осъди?(8, 31-39)“. „Изглежда сякаш християнинът държи в ръцете си, като собственост, сигурността, този дар, че е победител. Така сякаш християните могат да кажат ‘триумфално’: ‘Сега, ние сме шампионите!’. Но смисълът е друг. Ние сме победители, не защото държим в ръцете си този дар, а по друга причина: защото никога нищо не ще може да ни раздели от любовта на Бог, която е в Исус Христос нашия Господ!“.

„Това не означава, че ние сме победители над нашите врагове, над греха. Не! Ние сме толкова свързани с любовта на Бог, че нито човек, нито сила, нито каквото и да е друго нещо може да ни раздели от тази любов. В този дар Павел съзря, онова което той дарява: дарът на пресътворението, дарът на прераждането в Христос Исус. Павел видя любовта на Бог. Любов, която никога не угасва“.

Папа Франциск прибави, че всеки мъж или жена може да отхвърли този дар и да предпочете суетата, гордостта, греха. „Въпреки това, този дар съществува“:

„Дарът е любовта на Бог, който не се уморява, и не може да се умори от нас. Това е безсилието на Бог. Ние казваме: ‘Бог е силен, може да направи всичко’. Само едно нещо не може да направи: да се отдели от нас. В евангелието, образът на Исус, който се плаче за Ерусалим (Лк. 13, 31-35), ни помага да разберем нещо от тази любов. Исус плаче! Плаче за Ерусалим и в този плач е цялото безсилие на Бог: неспособността му да се отдели от нас, да ни лиши от любовта си“.

Исус плаче за Ерусалим, който убива своите пророци, онези, които възвестяват спасението му. Бог казва на Ерусалим, но също и на нас: „колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!“. Това е един образ на Бог, изпълнен с любов и нежност: „Колко пъти съм искал да почувствам тази нежност, тази любов, както кокошката с пилците си, но вие отхвърлихте!“. Ето защо – посочи папа Франциск – „свети Павел разбира и може да каже уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от тази любов“:

„Бог не може да не обича! Това е нашата сигурност! Аз мога да отхвърля тази любов, както направи разбойника на кръста до края на своя живот. Но там, го очакваше онази любов. Дори и най-лошият човек е обичан от Бог с нежността на един баща. Както казва свети Павел и както казва Исус в евангелието: ‘също както кокошката с пилците’. Всемогъщият Бог, Създателят, може всичко: Бог плаче! В този плач на Исус за Ерусалим, в тези сълзи, е цялата любов на Бог. Бог плаче за мен, когато се отдалечавам; Бог плаче за всеки един от нас; Бог плаче за лошите, които накърняват и карат човечеството да страда. Но Бог, очаква, не осъжда, плаче. Защо? Защото обича!“.

svt/ rv