Заключителен документ на Синода: без промяна на доктрината, но с отвореност към предизвикателствата

Без промяна на доктрината, оценяване на семейството и на учението на Евангелието, но също така и стъпка към по-добро разбиране на разведените и повторно сключилите брак. Това са основните идеи на заключителния документ, одобрен от Синода на епископите на 24 октомври вечерта. По-специално два са параграфите за отношението към разведените и живеещи във втори брак, а също и за възможността, при определени условия и случаи, да имат достъп до Тайнствата.

Решението да се повери „размисълът и решението” на пастирите за даване на Св. Причастие на разведени и повторно сключили брак, бе прието от мнозинство с 2/3 гласували, но само с 1 глас повече от изисквания минимум (178 отци гласуваха с „за”, като минимумът за да се приеме всеки параграф е 177 гласа). Други спорни текстове, които с малко гласове над минимума бяха приети, са параграфите 84, 85 и 86.

В параграф 85 се цитира като „общ критерий” един пасаж от апостолическото насърчение на папа Йоан Павел II „Familiaris consortio”: „Нека пастирите да имат предвид, в името на истината, че са длъжни да разпознават различните ситуации. Има разлика между тези, които искрено са се опитали да спасят първия си брак и са били несправедливо изоставени и онези, които по собствена вина са унищожили каноническо валиден брак. Има и такива, които са сключили втори брак в името на възпитанието на децата и понякога са субективно сигурни в съвестта си, че предишният им брак, непоправимо разстроен, никога не е бил валиден”.

Въз основа на тези критерии, документът, одобрен от Синода, казва: „Свещениците имат за задача да придружава заинтересованите хора по пътя на разпознаването, според учението на Църквата и насоките на епископа. По време на този процес ще бъде полезно да се направи изпит на съвестта чрез моменти на размисъл и покаяние. Разведените и повторно сключили брак трябва да си зададат въпроса как са се държали към децата си, когато съпружеският съюз е навлязъл в криза; дали е имало опити за помирение; какво е положението на изоставения партньор; какъв е резултатът на новата връзка върху останалата част от семейството и общността на верните; какъв пример дава тя на младите хора, които се подготвят за брак”.

Предложени са различни критерии за „преценка” на различните ситуации, във връзка с предишния брак, децата, взаимоотношенията с християнската общност. Преценката се отнася и до изповедника: „Една искрена преценка може да засили доверието в Божието милосърдие, който не се отказва на никого. Освен това, никой не може да отрече, че в някои случаи „виновността и отговорността за дадената постъпка може да бъде намалена и дори премахната” поради различни ограничаващи ситуации” (Вж. Катехизис на Католическата Църква, т. 1735).

„В резултат на това - продължава документът - решението по дадена обективна ситуация не следва да води до решение за „субективна виновност” (Вж. Папски съвет за законодателните текстове, „Декларация от 24 юни 2000 г., т. 2а). При определени обстоятелства на хората им е много трудно да се действа по различен начин. Ето защо, въпреки че се държи на общото правило, трябва да се признае, че отговорността по отношение на определени действия или решения, не е същата във всички случаи. Пастирската преценка имайки предвид и надлежно формираната съвест на хората, трябва да поеме отговорност за тези ситуации. Дори последиците от действията не са задължително еднакви във всички случаи. Синодалните отци, въз основа на традиционната доктрина,  не забравят, че освен обективната ситуация, в която живеят разведените и повторно сключили брак, трябва да се вземат под внимание и субективните условия, които могат да намалят отговорността.

В параграф 86 се споменава, че „пътят на придружаването и преценката насочва тези верни към осъзнаване на тяхното положение пред Бога. Разговорът със свещеник, във форума на изповедта, помага за формирането на правилна преценка за онова, което пречи на възможността за по-пълно участие в живота на Църквата и стъпките, които могат да го стимулират и да го увеличават”. Тази преценка „винаги трябва да се съобразява с потребностите на истината и любовта на Евангелието, проповядвани от Църквата. За да се случи това, трябва да са гарантирани необходимите условия на смирение, доверие, любов към Църквата и нейното учение, в искрено търсене на Божията воля и желанието да се постигне по-съвършен отговор на Божия план”.

С други думи, синодалните отци дават на папата текст, съдържащ пътя на благоразумната отвореност, за да се преценяват ситуациите за всеки отделен случай, като се дава възможност, евентуално чрез един бъдещ документ, да се вземат някакви решения.

В параграф 84 се посочва, че „кръстените, които са разведени и повторно сключили граждански брак, трябва да бъдат интегрирани в християнските общности по различни начини, като се избягва всякаква възможност за скандал. Логиката на интеграцията е ключът към тяхната пастирска грижа”, защото „не само те трябва да знаят, че принадлежат” на Църквата, но „трябва да могат и да го преживяват по един радостен и ползотворен начин. Те са кръстени, те са братя и сестри, и Светият Дух влива в тях Своите дарове и харизми за доброто на всички”. Относно формите на участие в църковния живот, трябва да се „открият кои от различните форми на изключване, които се прилагат понастоящем” - например невъзможността те да бъдат кръстници, или да преподават катехизис, или да четат в църквата - могат да „бъдат премахнати”. Разведените и повторни сключили брак „не трябва да се чувстват анатемосани, но трябва да могат да живеят и растат като живи членове на Църквата, като я чувстват като майка, която ги прегръща винаги”. За християнската общност, „да се грижи за тези хора не означава отслабване на нейната вяра и свидетелството й за неразтрогваемостта на брака: по-скоро, точно с тази грижа, Църквата изразява своето милосърдие и любов”.

И накрая, „пастирска преценка” се изисква и за ситуации, които „се отнасят до достъпа до Кръщението на хора със сложна брачна ситуация”, т.е. онези, които вече са сключили граждански брак и чак след като са се запознали с вярата, желаят да бъдат кръстени.

vik / rv