Отец Каваленов: Съборът е изключителен израз на Божието Милосърдие

„Съвременният хуманизъм в светлината на Втория ватикански събор” e темата на международната научна конференция, която се провежда на 24 и 25 октомври в гр.Велико Търново. Събитието, организирано от Католическата Никополска епархия и католическа енория „Блажена Дева Мария на Броеницата” - Велико Търново и под патронажа на Българската Академия на науките, е по повод обявяването от Негово  Светейшество папа Франциск на извънредна Свята година на Божието Милосърдие и 50-годишнина от закриването на Втория ватикански събор (1962-1965 г.).

Конференцията, която се провежда седалището на Възрожденското читалище „Надежда 1869”, започна с поздравителните слова на  главния организатор на събитието отец Страхил Каваленов, енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово, акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН и от проф. Димитър Димитров, заместник-ректор по Международни дейности при ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий”.

След филмовите кадри от Събора, предоставени от Ватиканската Филмотека, участниците бяха въведени в темата на срещата от отец Бернар Ардура, председател на Папския Комитет за исторически науки, който се спря на „Тълкуването и възприятието на Втория ватикански събор”.

Последва доклад на отец Страхил Каваленов, на тема: „Папите на Събора: Йоан XXIII и Павел VI”. След него Умберто Кастанино Берлингиери от Европейския университет в Рим запозна участниците с въпроса за „Павел VI и суверенитетът на Светия Престол след Втория ватикански събор”.

Сутрешната сесия на конференцията завърши с доклад на Момчил Методиев от Фондация „Комунитас”. Лекторът говори по темата: „Икуменическото движение в контекста на Втория Ватикански Събор. Исторически преглед и участието на Българската Православна църква в междурелигиозния диалог“.

Следобедната сесия на конференцията, ще продължи с доклад на Кирил Карталов от БАН и Папския Комитет за исторически науки. В лекцията си г-н Карталов ще се спре на: „Gaudium et spes”: Църквата в съвременния свят“. От своя страна Тони Николов от Фондация „Комунитас“ се спря на темата „Жак Маритен и хуманизма след Вторият ватикански събор”.

„Човек на диалога и милосърдието: съборният стил на Монс. Анджело Ронкали в България“, е темата на лекцията на Паоло Кортези, енорийски свещеник в Белене. На следобедната сесия ще се изкажат и: Владимир Градев, от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бивш посланик на България към Светия Престол; Елица Попова от Барселонския университет, Богдан Паташев, представител на Посолството на Суверенния Военен Орден на Малта в София.

Заключителното слово за събитието ще бъде изнесено от Масимо Де Леонардис от Католическия Университет „Пресвето Сърце Исусово” в Милано. Официално събитието ще бъде закрито със Светата литургия на 25 октомври в енория "Блажена Дева Мария на Броеницата" във Велико Търново.

За значението на конференцията във Велико Търново, в контекста на 50-та годишнина от закриването на Втория ватикански събор, своето мнение за Радио Ватикана сподели главния организатор на събитието отец Страхил Каваленов:

„Отбелязването на 50 годишнината от приключването на работата на Втория ватикански събор е от изключително важно значение за живота на църквата. Можем да кажем и за целия свят, тъй като Събора, е насочен, не само към себе си, а и към Църквата, а от там и към света, с оглед на едно по-успешно възвестяване на Словото“. Отец Страхил припомни, че при визитата си ad Limina на нашите епископи, папа Франциск е цитирал тази Конференция

„Затова – продължава отец Страхил - в този ред на нещата, след като направихме преди две години Конференция, по случай 50 годишнината от откриването на Събора, решихме, с оглед на предстоящата година на Милосърдието, да направим и този форум. Според мен, Съборът е един изключителен израз на Божието Милосърдие, спрямо Христовата Църква. Още повече, че и в нашата епархия и изобщо в Католическата църква в България, тези години са посветени на едно по-интензивно изучаване, от страна на вярващите, на проблематиката, свързана със Събора, на неговите решения, на неговия принос към тази „нова пролет” на Църквата, която преживяваме след него“.

Росица Златева