Големите и малки чудеса на Бог в живота на хората

„Учителю, да прогледам“ (Мк. 10, 46-52)

30 обикновена неделя през литургичната година ни предлага евангелският откъс, в който един слепец, чувайки че Исус се приближава започва да вика, въпреки, че „мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!“. Чувайки виковете му, Исус се спира до него и го пита какво иска. „Да прогледна“, казва слепецът на когото Господ отговаря: „Иди си, твоята вяра те спаси“. И той веднага прогледна и тръгна с Исус по пътя. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани:

Скъпи братя и сестри,

Днес се срещаме със слепеца Вартимей, който си възвръща зрението. Можем да си представим какво е преживявал, живеейки във вечен мрак. Слепотата му е била постоянна и това още повече е увеличавало страданията му. Затова той иска да се срещне с Исус, Син Давидов. Слепецът е имал огромна вяра, очаквал е от Исус нещо невъзможно - да си възвърне зрението. Затова и бива смъмрен да престане да вика и да безпокои Учителя, понеже желанието му е било неизпълнимо.

Исус не прави нищо, за да покаже извършването на чудо. Той само заявява, че вярата го е излекувала. Наистина, вярата има огромна мощ, защото ни съединява с Бог, за когото нищо не е невъзможно.

Слепецът хвърля горната си дреха, за да може напълно свободно и бързо да се запъти към Исус. След като е изцелен, слепият тръгва след Исус, който се е запътил към Ерусалим, където ще страда и ще загине. Вартимей е голям пример и за нас да задълбочим нашата вяра и да очакваме всичко от Бог, който прави малки и големи чудеса в живота на хората. Амин.