2015-10-09 14:25:00

Християнизацията на България и европейската култура


Под надслова "Християнизацията на България и новите пътища в европейската култура"в Културния институт в Рим се проведе научна конференция, организирана от Посолството на България при Светия престол под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и Папския комитет за исторически науки. Проявата бе посветена на навършването на 1150 години от християнизацията на България, 1130 години от смъртта на св.Методий и 25 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България  и Светия Престол.

На конференцията присъстваха българският посланик в Италия Марин Райков, началникът на папския протокол. монс. Жозе Бетанкур,  о. Ясинт Дестивел представител на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, както и други представители на Ватикана и Малтийския орден, на римски и папски университети, посланиците на Австрия, Франция,  Португалия, Полша, Словакия, Словения, Съединените щати, Перу, Мексико, Бенин и Австралия. Специално изказване направи руският посланик, който подчерта българската същност на Кирилометодиевото дело и каза, че България и българската култура са майка и на руската култура.

Откривайки конференцията,  вицепрезидентът Маргарита Попова  изтъкна историческото значение и анализира съвременния прочит на трите годишнини, определяйки християнизацията на България и делото на Солунските братя като „пълноводни реки, които определят хода на човечеството“.

Доклади изнесоха елитни учени от България и Италия: проф. д-р Аксиния Джурова от Центъра „Ив.Дуйчев”, проф. Кирил Топалов, проф. Красимир Станчев от университета „Рома Тре“, проф. Александър Наумов от университета във Венеция „Ка Фоскари“, д-р Ана Влаевска от университета в Пиза и  проф. Петър Ангелов от Софийския университет. Бе показан и филмът на Венета Николова „Спомени от Бърдарски геран”. Конференцията  премина под председателството на отец Бернард Ардура, председател на Папския комитет за исторически науки, който компетентно и увлекателно анализира научната, историческата и културната аргументация на докладите. Организатор на събитието бе посланикът проф. Кирил Топалов, който коментира дълбокото значение на трите годишнини:

Какво стои зад идеята да обедините тези три крупни събития в българската история?

Първо календарът. Но по-важното е това, което обединява тези три важни за нас дати в него и голямото им значение и място в историята на българската държавност и култура. Защото делото на Кирил и Методий, християнизацията на България и връзките на България със Светия Престол  са еднакво  стари и еднакво важни за нас. Знаем, че княз Борис се обръща към папата, за да получи помощ, първо теологическа, като задава много въпроси на папа Николай I, а след това и чисто практическа, за компетентни хора, които да му помогнат да изгради институцията на Българската църква. Това е изключително важен факт в историята ни и в историята на отношенията ни с Рим, защото нашата християнизация съвпада с делото на Кирил и Методий. Тези две големи, изключително важни събития са решаващи за бъдещето на българската държава защото без християнизацията България  не би получила това място в европейската, политическа, културна и духовна история, което е имала. Знаем, че в IX и X век в Европа има три велики сили: това са Източната римска империя, наречена много по-късно и Византия, Западната римска империя и българската държава – огромна, могъща, стояща между двете империи.Така че християнизацията на тази държава е била неизбежна, наложителна и ускорена от един изключително прозорлив и отговорен ръководител, какъвто е бил княз Борис I. Съвпадането на този акт с делото на Кирил и Методий е големият шанс за тази държава, защото именно в България се спасява тяхното дело. Ако то не беше спасено в България,  ако учениците на Кирил и Методий не бяха дошли в България, която те, според изворите са “жадували”, за която са “копнеели”, тази писменост щеше да загине, както са загинали и други опити да се създава писменост на различни народи, някои от които и живели по нашите земи. И днес ние щяхме да имаме половин страничка в учебниците по история или в енциклопедиите с кратка информация, че имало  някаква писменост, създадена от някои си Кирил и Методий, но то е било нещо епизодично и без значение. Спасяването на това дело в България го прави мащабно, велико и вечно, защото превръща старобългарския език и старобългарската култура в общославянска култура.

Днешната конференция показа, че не може да се подценява българският характер на делото на Кирил и Методий, защото те са създали азбуката върху българския език. Превели са главните текстове от Светите писания, които са им били нужни за литургията, на български език, върху основата на българските говори в Солунската област. Дотогава все още няма литература на български език, защото той все още няма азбука, но създаването й от Кирил и Методий и превеждането на книгите на български, превръщат този език в истински солиден фундамент за започване на евангелизаторска дейност (каквато според някои източници от онова време те може би и са започнали именно сред българското население, още преди за заминат за Моравия). По-късно, благодарение на факта, че бива спасено в България, това дело се превръща в общославянско по своята функция. Българският език, както беше подчертано в някои доклади, се превръща в един от трите класически европейски езици – гръцки, латински и български. Някои го наричат славянски, може би от желание да обезличат значението му на старобългарски, но той е български език.

Третият повод на нашата конференция е 25-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Светия престол. Някои смятат, че това е създаване на дипломатическите отношения, но аз твърдя, че те са създадени още от монс. Ронкали, който по-късно става папа. Тези отношения, след десет годишния му престой в България, се засилват и добиват още повече дипломатически характер и ние знаем, че по време на Втората световна война вече се говори за апостолическа нунциатура в България. След това обаче комунистическата власт много грубо и драстично я ликвидира, изгонвайки папския представител от България. За щастие, той успява за една нощ да изнесе всички документи на нунциатурата в италианското посолство и така те са спасени. Днес ние разполагаме с тях затова можем да говорим за възстановяването през 1990г. на едни дипломатически отношения, които вече, под една или друга форма, са съществували. Вярно е, че в по-голяма степен те са били едностранни, тъй като България не е имала посолство в Светия престол, докато в София е имало нунциатура. Затова днес ние можем да говорим по-скоро за възстановяване на дипломатическите отношения, което стана чрез откриване на взаимни посолства през 1990.

Какво  е значението на тези годишнини за българската идентичност?

Значението е огромно, защото приемайки писмеността, културата и книгите на Кирил и Методий и на техните ученици, българският народ вече има свой литературен, църковен и административен език. Ако не беше успешно това дело, например ако папа Адриан ІІ не беше благословил делото на Кирил и Методий, ако това дело беше убито в зародиша си, не се знае на какъв език българите щяха да продължат да говорят и дали нямаше да станат, както други народи, част от Византийската империя и днес да говорим на гръцки или някакъв друг език, но не и на български. Няма ли писменост, няма и език, няма културна традиция, няма културна памет. Това е огромното значение на делото на Кирил и Методий – те ни създадоха памет, история, култура, традиция и път за развитие напред. Както знаем, стотици милиони хора използват кирилицата, дори монголците я използват, както и много други народи от бившата съветска империя или окръжаващите я сателити. Затова делото на Кирил и Методий има огромно значение именно за нашата идентичност: ние сме българи, защото спасихме делото на Кирил и Методий, а то ни спаси като българи. Български общности, които са влезли и останали в териториите на Византийската, Османската или съветската империя, те вече са изгубили българската си идентичност. Българи сме ние, които сме успели да останем извън големите империи, в нашата могъща тогава българска държава, защото сме имали своя писменост и култура.

Димитър Ганчев

Интервюто с посланик Кирил Топалов можете да чуете на звуковия файл:








All the contents on this site are copyrighted ©.