Папа Франциск: нека не угасва носталгията ни за Бог

Радостта пред Господ е нашата сила, в Него намираме нашата идентичност. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, в деня в който Католическата църква възпоменава света Тереза от Лизио. Светият отец подчерта, че у християнина никога не трябва да угасва носталгията за Бог, защото в противен случай нашето сърце не може да се радва.

Папа Франциск коментира първото литургично четиво от книгата на Неемия, разказващ за народа на Израил, който след дълги години на заточение се завръща в Ерусалим. От този откъс папата предложи своето размишление за същността на християнската идентичност. В годините на заточение във Вавилония – припомни папа Бергольо – народът винаги си спомняше за своята родина. След дълги години, настъпва деня за завръщането в родната земя и възстановяването на Ерусалим. Както разказва първото четиво, Неемия иска от книжника Ездра да отвори и чете пред целия народ Книгата на Закона. Народът беше щастлив – отбеляза папата – „беше щастлив, но плачеше, и слушаше Словото Божие; беше радостен, но същевременно плачеше“

Как може да обясним това?, запита папа Франциск: „Този народ, не бе намерил просто своя град, градът, където беше роден, Божия град. В слушането на Закона, този народ откри своята идентичност, и затова същевременно се радваше и плачеше“.

 „Плачеше от радост, плачеше, защото намери своята идентичност, онази идентичност, която през годините на изгнание се бе изгубила. Това е един дълъг път. Не тъгувайте – казва Неемия – защото радостта пред Господа е вашата сила. Радостта е тази, която Господ ни дарява, когато открием нашата идентичност. Нашата идентичност, която се губи по пътя, губи се сред многобройни изгнания или самоизгнаия, когато се спираме тук и там, но не и в дома Господен. Да намериш своята идентичност“.

Но по какъв начин може да се открие собствената идентичност?, запита още папата. „Когато си загубил онова, което бе твое, твоя дом, те обхваща една носталгия и тази носталгия те отвежда отново в твоя дом“. С тази носталгия, народа на Израил, „почувства, че бе щастлив и плачеше от щастие за това, защото носталгията за собствената идентичност го отведе, за да я намери. Това е благодат от Бог“.

Папа Франциск даде и конкретен пример: „Ако имаме много храна, не чувстваме глад. Ако се чувстваме уютно и спокойно на мястото където живеем, не изпитваме нуждата да отидем на друго място. Питам се и ще бъде хубаво всички днес да се запитаме: „спокоен ли съм, доволен ли съм, имам ли нужда от нещо – от духовна гледна точка – в моето сърце? Дали е угаснала моята носталгия?“. Нека вземем пример от този щастлив народ, който плачеше и бе щастлив. Сърце без носталгия, не познава радостта. Радостта е нашата сила: радостта на Бог. Сърце, което не познава носталгия, не може да се радва. Всичкия този път, започнал преди много години, завършва с един празник“.

Народът – припомни още папа Франциск – „ликува с голяма радост, защото разбра думите, които бяха прогласени. Намери онова, което носталгията ги караше да чувстват и да вървят напред“:

„Нека се запитаме, каква е нашата носталгия за Бог: дали сме доволни и щастливи така или всеки ден изпитваме желанието да вървим напред? Нека Господ ни дари благодатта никога да не угасва в нашето сърце носталгията за Бог“.

svt/ rv