Папа Франциск: семейството е наш съюзник. Среща с жертви на сексуални насилия

„Без семейството, Църквата не би съществувала, не би била онова, което трябва да бъде: знак и средство на единството на човешкия род“. Това посочи папата в словото си на срещата с епископите гости на Световната среща на семействата във Филаделфия, последен етап от неговата апостолическа визита в Съединените щати. Преди срещата с епископите, папата се срещна с жертви на сексуални насилия от страна на свещеници във Филаделфия. Пред епископите, папа Франциск, изрази „срама за злоупотребите и причинените дълбоки рани“: „Дълбоко съжалявам. Сам Бог плаче за това“, каза папата. „Престъпленията на сексуална злоупотреба срещу малолетни не могат да се пазят в тайна за дълго“, посочи той, като увери, че „всички виновни, ще бъдат подведени под отговорност“ и благодари на жертвите и семействата им за „тяхната огромна смелост в разобличаването на злоупотребите“.

За Църквата, посочи Папата, „преди всичко семейството не е причина за безпокойство, а щастливото потвърждение на Божия благослов за шедьовъра на Сътворението. „Ангажиращият преход на настоящата епоха ни задължава да направим решителна стъпка в линията на това признание. Почитта и благодарността трябва да преобладават над риданието, независимо многобройните препятствия пред които сме изправени. Семейството е основното място за съюза на Църквата с Божието творение“, изтъкна папата.

Светият Отец отбеляза, че дълбоката промяна на съвременната епоха, която влияе на обществената и юридическа култура на семейните връзки, обхваща всички ни, вярващи и невярващи. „В миналото живеехме в един социален контекст, в който афинитета между гражданската институция и християнското тайнство бе съществен и споделен: те бяха свързани помежду си и се подкрепяха взаимно. Сега това не е така“, констатира папата.

„Днес изглежда така, сякаш светът се е превърнал в един голям супермаркет, където културата придоби една конкурентна динамика. Не съществуват лични взаимоотношения, взаимоотношения на близост. Настоящата култура стимулира хората да не се обвързват с нищо и с никого. Да не се доверяваме и да не вярваме. Изглежда днес най-важното нещо е да вървиш след последната тенденция или дейност. Това важи също и на религиозно ниво. Днес, консумацията определя това, което е важно. Консумират се взаимоотношения, приятелства и религии. Консумация, която не поражда връзки, консумация, която излиза извън рамките на човешките отношения. Връзките се превърнаха в чисто „посредничество“ за удовлетворяването на „моите нужди“. Ближният, с неговия лик, история и чувства, престава да съществува“

Това поведение води до една култура, която отхвърля всичко това, което „е ненужно“ вече и „не задоволява“ консуматорските вкусове. Това поражда дълбока рана, радикална самота, към която са принудени много хора. Една самота, страхуваща се да се ангажира в неистовото търсене на признание. Но ще сгрешим ако тълкуваме „културата“ на настоящия свят единствено като недоволство към брака и семейството от гледна точка на чист и прост егоизъм. Много млади хора, в рамките на тази възпираща култура, са придобили в себе си един вид несъзнателно страхопочитание. Те са парализирани в отношение на най-красивите и възвишени, дори най-необходимите, пориви. Отлагат брака в очакване на идеални условия на живот. Но междувременно живота се консумира, без вкус.

Призвани сме – изтъкна Папата – да съберем силите и да стимулираме ентусиазма за създаването на семейства, които да отговорят адекватно на Божия благослов, според тяхното призвание! Не толкова, за да обясним отново и отново недостатъците на настоящата ситуация и предимствата на християнството, а колкото по-скоро да призовем открито младите хора да бъдат смели в избора на брака и семейството. Трябва да се покаже, че Евангелието на семейството е наистина „блага вест“ в свят, където вниманието върху самите себе си изглежда царува навсякъде! Решителността в сформирането и укрепването на семейството преобразява света и историята.

Пастирът бди над живота и растежа на своето паство. Тази „бдителност“ не се ражда от хубавите слова, а от пастирската грижа. Способен е да бди само онзи, който може да застене „сред хората“, който не се страхува от въпросите, от контакта, от придружаването. Пастирът бди преди всичко със своята молитва, като подкрепя вярата на своя народ и предава доверие в Господ и неговото присъствие. По този начин все повече ще придружаваме майките и бащите, избягвайки да се превърнем в хора, които просто са се научили да живеят без семейство.

Добрият пастир се отрича от лични семейни връзки, за да насочи всичките си сили и благодат от своето специално призвание, към евангелския благослов на връзката между мъжа и жената, даваща живот на промисъла на Божието творение, започвайки от изгубените, изоставените, наранените и лишените от тяхното достойнство.

Нашето служение трябва да изгради съюза на Църквата и семейството. В противен случай пресъхва, а семейството ще се отдалечи безвъзвратно, по наша вина, от Радостната Вест дарена от Бог. Семейството е нашия съюзник, нашия прозорец към света, доказателството за неотменимия Божи благослов за всички чеда в тази трудна, но красива история на сътворение, на която Бог ни призова да служим!