Папа Франциск: затворът не е синоним на изключване, а на реинтеграция

Общество, което не страда за болките на своите чеда, което не ги взема на сериозно и ги третира като нормални, естествени и предвидими неща, е общество осъдено да бъде пленник на всичко онова, което му причинява страдание. Това каза папа Франциск в обръщението си към затворниците от поправителния институт „Къран-Фромхолд“ във Филаделфия, който посети преди да се отправи за заключителната литургия на осмата Световна среща на семействата на Бенджамин Франклин Паркуей. Папа Франциск пожела времето прекарано в затвора да не бъде „синоним на изключване“, а да спомогне за реинтегрирането в обществото.

Папа Франциск посети затворниците във Филаделфия, за да сподели тяхната житейска ситуация, да се моли заедно с тях и да представи пред Бог болките и надеждите им, за да получат от Него силата на Възкресението.

Животът на затворника – отбеляза папата - е изпълнен с напрежения. Това е труден и болезнен момент, както за самия затворник, така и за семейството му и цялото общество, отбеляза Папата. „Едно общество или семейство, което не страда за болките на своите чеда, смятайки ги за нормални и предвидими, е общество „осъдено“ да остане пленник на самия себе си, пленник на всичко онова, което му причинява страдание“.

Като се позова на евангелския откъс, разказващ за Исус, който умива нозете на своите ученици, на вчерашните и днешните ученици, по време на Последната вечеря, папата подчерта, че „този откъс ни припомня, че Исус се притичва към нас, за да ни облече отново с достойнството на чеда Божи. Той иска да ни помогне да тръгнем отново по нашия път, да си възвърнем надеждата, да ни върне вярата и доверието. Иска да се върнем отново в живота, осъзнавайки, че имаме една мисия, че времето в затвора, не е синоним на изключване“.

Светият Отец отбеляза, че е болезнено понякога да се види, че съществуват наказателни системи, които не се стремят да изцеляват раните и да създават нови възможности. „Болезнено е да се види, как понякога се вярва, че само малцина имат нужда да бъдат умити, пречистени, без да се вземе предвид, че тяхната умора, болка и рани са умората, болката и раните на едно общество“.

Този момент от вашия живот – посочи Папата, седнал на стола изработен за него от затворниците – може да има една единствена цел: да се протегне ръка, за да се тръгне отново на път; да се протегне ръка, която да помогне за социалната реинтеграция. Реинтеграция от която всички сме час и, която всички се призовани да насърчаваме, придружаваме и реализираме. Реинтеграция, търсена и желана от всички: затворници, семейства, служители, социални и възпитателни политики. Реинтеграция, която благоприятства и издига моралното ниво на цялата общност. „Исус ни приканва да работим за създаването на нови възможности: за затворниците, техните семейства и за служителите; възможност за цялото общество“, завърши Папата.

svt/ rv