Папата: бъдещето на Църквата изисква активното участие на миряните

„Насърчавам ви да подновите радостта от първата среща с Господ и да извлечете от тази радост, обновена преданост и сила“. Това бе насърчението на папа Франциск в проповедта на литургията с епископите, свещениците и богопосветените от Пенсилвания, която предстоятелства в катедрата „Св.Св. Петър и Павел“ във Филаделфия, последен етап от неговата апостолическа визита в САЩ. В града на „Камбаната на свободата“ (Liberty Bell) се провежда осмата Световна среща на семействата: тази вечер папата ще вземе участие в „Празника на семействата“ и молитвеното бдение на Бенджамин Франклин Паркуей, а утре, 27 септември, ще предстоятелства заключителната литургия на срещата. „През тези дни – продължи папата в проповедта си – по-специален начин ви моля да размишлявате над вашето служение към семействата, двойките, подготвящи се за брака и към младежите“. Папата призова духовенството и богопосветените на Пенсилвания да се молят силно за семейството, както и за решенията на предстоящия Синод на епископите. Предлагаме пълният текст на папската проповед.

*****

Тази сутрин научих нещо за историята на тази прекрасна катедрала. История, която стои зад нейните високи стени и нейните стъклописи. Въпреки това, ми харесва да си мисля, че историята на Църквата в този град и този Щат е в действителност историята, която не включва само изграждането на стени, а също тяхното събаряне. Това е история, която ни говори за поколения и поколения ангажирани католици, които отидоха към перифериите и изградиха общност за култ, възпитание, милосърдие и служение към общността като цяло.

Тази история, може да се види в светилищата на този град и многобройните енорийски църкви, чиито камбанарии говорят за присъствието на Бог сред нашите общности. Вижда се в усилията на всички свещеници, богопосветени и миряни, които с всеотдайност, вече повече от два века, се грижат за духовните нужди на бедните, имигрантите, болните и затворниците. Вижда се също в стотиците училища в които богопосветените братя и сестри учат децата да четат и пишат, да обичат Бог и ближния, да допринасят като добри граждани за живота на американското общество. Всичко това е голямото наследство, което сте получили и, което сте призовани да обогатите и предадете.

Голяма част от вас, познава историята на света Катерина Дрексел, една от големите светици на местната църква. Когато тя, говори на папа Лъв XIII за нуждите на мисиите, папата – който беше много мъдър папа – я попита преднамерено: „А ти? Какво ще правиш?“. Тези думи промениха живота на Катерина, защото ѝ припомниха, че в крайна сметка  всеки християнин, мъж или жена, по силата на своето Кръщение, е получил една мисия. Всеки един от нас трябва да отговори по най-добрия начин на призива на Господ за изграждането на неговото Тяло, Църквата.

„А ти?“. Искам да подчертая два аспекта от тези думи в контекста на нашата особена мисия - като свещеници, дякони или членове на институти за богопосветен живот - насочена към предаването на радостта на Евангелието и изграждането на Църквата.

На първо място, тези думи – „А ти?“ – бяха отправени към един млад човек, към една млада жена с възвишени идеали, и промениха живота ѝ. Накараха я да се замисли над огромната работа, която трябваше да се направи, и я подтикнаха да осъзнае, че била призована да направи нещо за това. Колко много младежи в нашите енории и училища имат същите възвишени идеали, благороден дух, и любов към Христос и Църквата! Ще ги поставим ли пред изпитание? Ще им предоставим ли пространство и ще ми помогнем ли да реализират тяхната задача? Ще намерим ли начин да споделим техния ентусиазъм и техните дарове с нашите общности, преди всичко в практикуването на милосърдните дела и вниманието към другите? Ще споделим ли нашата радост и ентусиазъм в служението към Господ?

Едно от големите предизвикателства на Църквата в този момент е укрепването у всички верни на чувството за лична отговорност в мисията на Църквата, да ги направим способни да изпълняват тази отговорност като ученици мисионери, като квас на Евангелието в нашия свят. Това изисква креативност, за да се приспособят към промяната на ситуациите, предавайки наследството от миналото, не само чрез поддръжката на структурите и институциите - които са полезни и нужни - но преди всичко отваряйки се за възможностите, които Светия Дух ни помага да открием и чрез предаването на радостта от Евангелието, всички дни и във всичките етапи от нашия живот.

„А ти?“. От голямо значение е, че тези думи на един възрастен папа, са отправени към една млада мирянка. Знаем, че бъдещето на Църквата, в едно бързо променящо се общество, изисква още от сега по-активното участие на миряните. Църквата в Съединените щати полага от винаги големи усилия в катехизиса и възпитанието. Нашето предизвикателство днес е да изградим и укрепим върху тези солидни бази чувството за сътрудничество и споделена отговорност в програмирането на бъдещето на нашите енории и институции. Това не означава да се откажем от духовната власт, която ни е дадена; по-скоро означава да разпознаем и преценим мъдро многобройните дарове, които Духа излива върху Църквата. По-специално означава, да оценим големия принос, който жените, мирянки и богопосветени, дадоха и продължават да дават за живота на нашите общности.

Скъпи братя и сестри, благодаря ви за начина по който всеки един от вас отговори на въпроса на Исус, вдъхновил вашето лично призвание: „А ти?“. Насърчавам ви да подновите радостта от онази първа среща с Исус и да извлечете от тази радост, обновена преданост и сила. Очаквам с нетърпение да споделя с вас тези дни и ви моля да предадете моя любящ поздрав на всички, които не можаха да бъдат тук с нас, по-специално на многобройните възрастни свещеници и  богопосветени, които са духовно единени с нас.

През тези дни на Световната среща на семействата, искам по-специално от вас да размишлявате над вашето служение към семействата, двойките, които се подготвят за брака и към младежите. Знам, че във вашите местни църкви се прави много, за да се отговори на нуждите на семействата и подкрепата по техния път на вярата. Призовавам ви да се молите силно за тях, както и за решенията на предстоящия Синод посветен на семейството.

С благодарност за всичко онова, което сме получили и с твърда увереност, сред нашите нужди, неща се обърнем към Мария, нашата Пресвета Майка. Нека с нейната майчина любов да се застъпва за Църквата в Америка, за да продължава да укрепва в пророческото свидетелство на силата на Кръста на своя Син и да носи радост, надежда и сила в нашия свят. Моля се за всеки един от нас и ви моля да го правите и за мен.

svt/ rv