Папата от Мемориала Кота Нула: да тържествува живота над разрушенията и смъртта

Папа Франциск пристигна в мориалния комплекс "Кота нула"*, за да се срещне с представителите на различни религии в междурелигиозната среща във Foundation Hall.

Папа Франциск, заедно с кард. Долан  положи цветя и поздрави близки на загиналите пожарникари. Влизайки в мемориалния комплекс, Папа Франциск и кард. Долан се отправиха към Foundation Hall, за да се присъединят към 12-те религиозни лидери в междурелигиозната среща.

След кратко представяне от страна на кард. Долан, последва поздрав на Равина на Ню Йорк, на имама на Ню Йорк, а Папа Франциск отправи молитва за мир. Последваха 5 медитации за мира на индуист, будист, сикхист, християнка и мюсюлманин и  молитва на иврит.

Папа Франциск отправи словото си към препълнения с вярвящи от различни религии, мемориал.

*******

Скъпи приятели,    

Изпитвам много и смесени чувства в „Кота нула“,  където загубиха живота си хиляди хора в безмислен акт на гибел и унищожение. Тук скръбта е осезаема. Водата, която се стича в празнината ни напомня за живота на всички, които паднаха в жертва на онези, които смятат, че унищожението и разрухата, са единственият начин за разрешаване на конфликтите. Водата е безропотният вик на ония, които са жертва на мироглед, познаващ единствено насилие, омраза и отмъщение. Мироглед, способен да причини само болка, страдание, разрушения и сълзи.

Стичащата се вода е символ на нашите сълзи. Сълзи на толкова опустошения и разруха, в миналото и в настоящето. Това е място, където се просълзяваме, където ридаем от чувство на безпомощност, изправени  пред лицето на несправедливостта, убийството и провала в разрешаването на конфликта чрез диалог. Тук скърбим за неправомерната и безсмислена загуба на живота на невинни хора заради неспосбността да се намерят решения в името на общото благо. Тази течаща вода ни напомня за сълзите, пролети вчера, но и за сълзите, които се проливат днес.

Преди малко се срещнах с някои от семействата на загиналите, жертвайки се, за да се притекат на помощ. Срещата с тях ме накара да видя още веднъж как актът на унищожение не е никога безличен, абстрактен или просто материален.  Той е винаги с лице, с конкретна история, с име. В лицето на близките на загиналите, виждаме лицето на болката, болка, която все още ни трогва и отправя силен вик към небесата.

В същото време, семействата на загиналите ми показаха едно друго лице на тази атака, другото лице на скръбта: силата на любовта и на паметта. Спомененът, който не оставя празнина и не ни оставя безмълвни и пасивни. Имената на толкова много обичани близки са изписани на парапета около основите на кулите. Ние можем да ги видим, можем да ги докоснем и не можем никога да ги забравим.

Тук, на фона на болка и мъка, имаме осезаемо чувство за героичната доброта, на която са способни хората, за онези скрити резерви на сила, от която можем да черпим. В дълбините на мъка и страдание, освидетелствахте висотите на великодушие и служение. Ръце се протягаха, колко живота бяха спасени. В един метрополис, който може да изглежда безличен, самотен, вие демонстрирахте огромна солидарност, родена от взаимната подкрепа, любовта и саможертвата. Никой не мислеше за расова приналежност, националност, религия или политика. Всичко бе от солидарност, която посрещна незабавните нужди, от братстко чувство. Беше точно като между братя и сестри. Пожарникарите на Ню-Йорк, влязоха в рушащите се кули, без да се замислят за себе си. Много загинаха, но тяхната саможертва позволи голям брой хора да бъдат спасени.

Това място на смъртта се превърна и в място на живота, място на спасения живот, в химн на триумфа на живота над пророците на разрушението и смъртта, в място на победата на доброта над злото, на победата на помирението и единството над омразата и разделението.

Източник на огромна надежда е фактът, че на това място на печал и спомени, ще се срещна с ръководителите на различни религиозни традиции, които обогатяват живота на този велик град. Вярвам, че нашето присъствие заедно ще бъде мощен знак за взаимното ни желание да си дадем сила за помирение, мир и справедливост в тази общност, както и в целия свят.

Въпреки всички наши различия и разногласия, ние можем да живеем в един мирен свят. Противопоставяйки се на всеки опит да се създаде закостеняло уеднаквяване, ние можем и трябва да изградим единство на основата на различията в нашите езици, култури и религии, и да издигнем гласовете си срещу всичко, което би застанало на пътя на такова единство. Призовани сме да кажем заедно: „не“ на всеки опит да се наложи уеднаквяване и: „да“ на приетите различия и помирение.      

Това може да се случи само, ако изкореним от сърцата си всякакви чувства на омраза, отмъщение и негодувание. Ние знаем, че това може да се случи като дар от небесата. Тук, на това място на възпоменание, бих помолил всички заедно, всеки по своя собствен начин, да запазим едноминутно мълчание в молитва. Нека да има мир в нашите домове, в нашите семейства, нашите училища и нашите общности. Мир по всички онези места, където войната изглежда никога не свършва. Мир за онези лица, които са познали само болката. Мир в целия свят, който Бог ни е дал като дом на всички и дом за всички. Просто: МИР.

По този начин животът на нашите близки, няма да бъде живот, който ще бъде забравен един ден. Напротив, те ще присъстват, когато се стремим да сме пророци не на разрушенията, а на изграждането, на сътворяването, пророци на помирението, пророци на мира.

* В район, относително изоставен до средата на 60-те години, беше построен комплексът на двете кули близначки (Twin Tower), високи 411,48 м. В действителност, едната бе по-висока с 2 м от другата. Строителните работи по комплекса започват през 1966 и свършват през 1988. Двете кули бяха най-високите постройки на Ню Йорк. Изкопаната земя за създаване на фундамента, бе използвана за увеличаване на брега на морската ивица на Манхатън. Вградените подземни етажи съставляваха площ от 30 хлд.кв. м търговски център.

На 11 септември 2001 г. в 8.48 ч. самолет на Американ Еърлайнз се блъсна в северната кула, а минути по-късно, втори самолет на компанията се блъсна в южната кула. В резултат на срутването на кулите, и някои от постройките на Световния търговски център, броят на жертвите от атентата достигна 2.896. Това е най-големият брой жертви от единствен атентат в САЩ и най-големият брой на жертви сред ония, които се опитаха да окажат първа помощ. Обявеният конкурс за реконструкция през 2002 г. беше спечелен от американския архитект, Даниел Либенски с проект за „Нов световен търговски център“.

Мемориалният  площад 9/11, напомнящ датата 11 септември е парк с площ 33 хлд. кв.м., залесен с 400  бели дъбове, а два изкуствени водопада, представляват стичаща се по стените вода в квадратните основи на бившите кули близначки. Гравираните върху бронзов парапет имена на загиналите  обграждат двете изкуствени езера. Имената са на жертвите от двата терористични атентата: от 26 февруари 1993 срещу Световния търговски център и – от 11 септември 2001 срещу двете кули. В основата на площада е построен Музей, включващ постоянна експозиция и изложби с изобразителен материал, предмети и останки от трагичните събития. Централната сграда на мемориалния комплекс е новият Световен търговски център (One World Trade Center), наречен още Кулата на свободата  (Freedom Tower). Висока е 1.776 фута (годината на независимостта на Америка). На 20 април 2008 год. Папа Бенедикт ХVI посети Мемориала „Кота нула“ и отправи молитва.

an / rv