Папата се моли с бездомните в Св.Патрик, Вашингтон

Катедралата на Св. Патрик е първата, в исторически план, енория във Вашингтон. Издигната е през 1794 г., за пасторална служба на ирландците, ангажирани в изграждането на Белия Дом и на Капитолия, според проекта за преместване на правителството на Щатите от Филаделфия в новата столица, Вашингтон (1800). През 1809 г. съществуващата църква бива заменена от нова постройка по проект на енориаш, Джеймз Хоубан, архитектът на Белия Дом. През 2001 е открит „Джеймз Кардинал Хики Сентър“ за образование и медицинска помощ, носещ името на т.нар. „католически патриарх на Вашингтон“, който основава центъра за медицинска помощ за нуждаещите се и за имигрантите. Но се налага отново да се промени сградата  - с пристигането на нови имигранти католици, за да се радваме днес на прекрасна готическа катедрала, осветена през 1884 г. През 1895 „Свети Патрик“ е домакин на Първия национален евхаристиен конгрес.

Около 200 бездомни се срещнаха в катедралата „Свети Патрик“ със Светия Отец. Само няколко минути по-късно, след словото си към най-силните в Конгреса, Папа Франциск се обърна с една и съща обич и към най-слабите в обществото – бездомните.

*********

Истинско удоволствие е да ви срещна. Добър ден! Ще чуете две проповеди -  едната на испански, а другата на английски език.

Първата дума, която искам да ви кажа, е: „Благодаря". Благодаря ви, че ме посрещнахте и ви благодаря за усилията да направите възможна тази среща.

Мисля си за човек, когото обичам, някой, който е, и който е бил много важен в моя живот. Бил е подкрепа и вдъхновение за мен. Той е онзи, при когото отивам всеки път, когато съм „в затруднение“. Навеждате ме на мисълта за Свети Йосиф. Лицата ви ми напомнят за него.

На Йосиф се наложи да се справи с няколко трудни ситуации в своя живот. Една от тях, когато Мария беше на път да роди Исус. Библията ни казва: „ А когато бяха те там, дойде й време да роди; И тя роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата " (Лука 2: 6-7).

Библията говори много ясно за това: нямало е място за тях. Мога да си представя Йосиф, заедно със своята съпруга, която очаква дете, без подслон, без дом, без място, където да се настанят. Божият Син дойде на този свят като бездомник. Божият Син знаеше какво е да започне нов живот без покрив над главата си. Можем да си представим какво  си е мислел Йосиф. Как става така, че Божият Син да е без дом? Това са въпроси, които много от вас си задават всекидневно. Подобно на Свети Йосиф, можете да попитате: Защо сме бездомни, защо нямаме място, където да живеем? Това са въпроси, които всички ние бихме могли да зададем. Защо нашите братя и сестри няма къде да живеят? Защо нашите братя и сестри са бездомни?

Въпросите на Йосиф са актуални и днес; те съпътстват всички ония, които в течение на историята са били, и са бездомни. Йосиф бе човек, който задаваше въпроси. Но на първо място, той бе човек на вярата. Вярата даде кураж на Йосиф да намери светлината точно в момента, когато всичко изглеждаше потънало в мрак. Вярата го крепеше пред проблемите на живота. Благодарение на вярата, Йосиф бе в състояние да върви напред, когато всичко сякаш го дърпаше назад.

Изправени пред несправедливи ситуации, изпълнени с болка, вярата ни носи светлина, която разпръсква мрака. Както се случи и с Йосиф, вярата ни кара да се отворим към тихото Божие присъствие във всеки един момент от нашия живот, във всеки човек и във всяка ситуация. Бог присъства във всеки един от вас, във всеки един от нас.

Искам да бъда много ясен: не можем да намерим никакво оправдание, социално, морално или от какъвто и да било вид за липсата на жилище. Има много несправедливи ситуации, но ние знаем, че Бог страда с нас. Не ни изоставя.

Исус искаше  да покаже състрадание към всеки човек. Той искаше всички да изпитат неговата помощ, любовта му. Исус се отъждествяваше с всички онези, които страдат, които плачат, които са потърпевши от всякакъв вид несправедливост. Той ни казва ясно: „Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;” (Мат 25:35)

Вярата ни убеждава, че Бог е до нас, че Бог е сред нас и че присъствието му ни подтиква към благотворителност. Милосърдието е родено от призива на Бог, който продължава да почуква на вратата ни, на вратата на всички, за да ни призове към обич, към състрадание, към служение един на друг.

Исус продължава да чука на вратите ни, на вратите на нашия живот. Той не прави това с магия, със специални ефекти, с мигащи светлини или фойерверки. Исус продължава да чука на вратата ни олицетворен в нашите братя и сестри, олицетворен в  нашите съседи, олицетворен в онези, които стоят близо до нас.

Скъпи приятели, един от най-ефективните начини да помогнем, е чрез молитвата. Молитвата ни обединява; тя ни прави братя и сестри. Тя отваря нашите сърца и ни напомня за една красива истина, която понякога забравяме. В молитвата, ние всички се учим да казваме "Отче", "тате". Ние се учим, да се виждаме един друг като братя и сестри. В молитвата, няма богати и бедни, има синове и дъщери, сестри и братя. В молитвата, няма втора класа, има само братство.

В молитвата нашите сърца намират сила да не останат студени и безчувствени пред лицето на несправедливостта. В молитвата, Бог продължава да ни зове и да разкрива нашите сърца за благотворителност.

Колко хубаво е да се молим заедно. Колко хубаво е да се срещнем на това място, където гледаме един на друг, като братя и сестри, където можем да осъзнаем, че се нуждаем един от друг. Днес искам да бъда един от вас. Имам нужда от вашата подкрепа, от вашата близост. Бих искал да ви призова да се помолим заедно, един за друг, заедно един с друг. Само така можем да продължим да си помагаме един на друг, за да изпитаме радостта от съзнанието, че Исус е сред нас.

Да ни помогне Исус да разрешим несправедливостта, която Той е срещнал първи, несправедливостта да няма дом. Искате ли да се молим заедно? Започвам на кастилски, а вие продължете на английски:

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство…

Преди да тръгна, бих искал да ви дам Божията благословия:

Да те благослови Господ и да те опази!

Да погледне милостно към тебе Господ със светлото си лице и да те помилува!

Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир! (Числ.6:24-26)

И, моля, не забравяйте да се молите за мен.

********

След края на проповедта Папа Франциск се поздрави с вярващите, сливайки се с множеството от възторжени лица. От катедралата на Св. Патрик, се отправи към Апостолическата нунциатура, за да отлети в 16.00 часа, местно време, от базата Андрюз Еър Форс на Вашингтон към Ню Йорк.

an/ rv