2015-09-24 10:30:00

Папата канонизира Хуниперо Сера: свидетел на излизащата Църква


“Дълбоко в нас чувстваме призива да се радваме и да ликуваме, и не бива да допускаме сърцата ни да бъдат завладяни от илюзорни заместители предлагащи ни фалшиво удобство”. Това посочи Светия Отец в проповедта си, поднесена изцяло на испански, по време на първата тържествена литургия на  открито пред базиликата на Националното светилище на „Непорочното Зачатие“, в столицата на САЩ, Вашингтон, на 23 септември. В началото на литургията Папа Франциск канонизира новия светец на Съединените щати О. Хуниперо Сера, испански францискански свещеник известен с основаването на множество мисии през 18 век. В своята проповед, папа Франциск представи личността на новия светец, като модел на човек, който след като сам изпитва радостта от Божието милосърдие тръгва с голяма радост да възвестява Благата вест на всички хора.Предлагаме пълният текст на проповедта.

*****

Радвайте се всякога в Господа! Повтарям отново, радвайте се! Това са поразителни думи, които въздействат на живота ни. Св Павел ни казва да се радваме; той на практика ни заповядва да се радваме. Тази заповед резонира с желанието на всички ни за пълноценен, смислен и радостен живот. Сякаш св. Павел можеше да чуе мислите в сърцето на всеки един от нас и да изрази чувствата и преживяванията ни. Нещо, дълбоко вътре в нас, ни приканва да ликуваме и ни казва да не се задоволяваме с въображаеми заместители, които просто ни карат да се чувстваме удобно.

В същото време, обаче, ние всички познаваме трудностите и усилията на всекидневния живот, които ни пречат да се радваме. Нашето ежедневие често може да ни доведе до мрачно равнодушие, което постепенно се превръща в навик, с фатален резултат: сърцата ни стават безчувствени.

Ние не искаме равнодушието да ръководи живота ни ... нали? Ние не искаме силата на навика да управлява нашия живот ... нали? Затова трябва да се запитаме: Какво можем да направим, за да спасим сърцето си от безчувствеността и упоението? Как да увеличим радостта от Евангелието и да го вкореним по-дълбоко в живота си?

Исус ни дава отговора. Той каза на учениците Си тогава и ни го казва и днес: Излезте! Провъзгласявайте! Радостта от Евангелието е нещо, което трябва да бъде изпитано, което да бъде познавано и живяно посредством предаването и на другите и чрез себедаряването ни.

Светският дух ни казва да бъдем като всички останали, да се задоволим с това, което идва лесно. Изправени пред този човешки начин на мислене, "ние трябва да си възвърнем убеждението, че се нуждаем един от друг, че имаме обща отговорност за другите и за света" (Laudato si, 229). Това е отговорността да известяваме посланието на Исус. Защото източникът на радостта ни е "безкрайното желание да покажем милосърдие, плод на нашия собствен опит от силата на безкрайното милосърдие на Отца" (Evangelii Gaudium, 24). Отидете до всички, възвестявайте чрез помазване и помазвайте чрез възвестяване. Това е, което Господ ни казва днес. Той ни казва:

Християните намират радост в мисионерството: Отидете при хората от всяка нация!

Християните изпитва радост, следвайки повелята: Излезте и проповядвайте Благата вест!

Християните намират винаги нова радост, когато отговарят на призива: Отидете и помазвайте в Божията благодат!

Исус изпраща учениците Си до всички народи и до всеки народ. Ние също сме част от всички тези хора от преди две хиляди години. Исус не ни остави списък в който са посочени достойните или недостойните да получат посланието Му и Самия Него. Вместо това, Той прегърна живота всякога така, както го видя. В лицата на болката, глада, болестите и греха. В лицата на раните, жаждата, умората, съмнението и жалбите. Той не очакваше приятен живот, изящно нагласен и спретнат, a прегърна живота така, както го завари. Нямаше значение дали бе мръсен, занемарен, пречупен. Исус каза: Излезте и възвестявайте Благата вест на всички. Излезте и от Мое име прегърнете живота такъв, какъвто го намерите, а не какъвто си мислите, че трябва да бъде. Излезте по главните пътищата и по обиколните пътища, излезте, за да възвестите благата вест без страх, без предразсъдъци, без превъзходство, без снизхождение, на всички онези, които са загубили радостта от живота. Излезте да възвестявате милосърдната прегръдка на Отца. Отидете при онези, които са обременени от болка и провал, които чувстват живота си празен и възвестете безумието на любящия Отец, който иска да ги помаже с мирото на надеждата и на спасението. Излезте и възвестете Благата вест, че грешките, измамните илюзии и лъжите нямат последната дума в живота на човек. Излезте с мирото, което успокоява раните и лекува сърцата.

Мисионерството никога не е плод на съвършено планирана програма или добре организиран наръчник. Мисионерството винаги е плод на живота, който знае какво означава да бъдеш намерен и изцерен, посрещнат и простен. Мисионерството е родено от постоянното изпитване на Божието милостиво помазание.

Църквата, светият Божи народ, върви по прашните пътеки на историята, толкова често прекосявани от конфликти, несправедливост и насилие, за да срещне своите чеда, нашите братя и сестри. Светият и верен Божи народ не се страхува, че ще загуби пътя си; но се страхува да не се затвори в себе си, да не се вкостени в елитарност, вкопчвайки се в собствената си сигурност. Той знае, че затварянето в себе си, във всички различни форми, които приема, е причината за толкова много равнодушие.

Така че нека да излезем, нека отидем и предложим на всички живота на Исус Христос (Evangelii Gaudium, 49). Божият народ може да приеме в обятията си всеки един, защото ние сме последователите на Този, Който коленичи пред своите, за да измие краката им (пак там., 24).

Днес сме тук, защото много други приеха да отговорят на този призив. Те вярваха, че "животът се обогатява в себедаряването на другите, и отслабва в изолацията и удобството" (Aparecida Document, 360). Ние сме наследници на смелия мисионерски дух на толкова много мъже и жени, които не предпочетоха да се "затворят зад стените на структури, които ни дават фалшиво чувство за сигурност и в рамките на навици, които ни карат да се чувстваме в безопасност, докато в същото време пред вратите ни гладуват хора" (Evangelii Gaudium, 49). Задължени сме на една традиция, една верига от свидетели, които направиха възможно Благата вест на Евангелието да остане, за всяко поколение, както "блага" така и "вест".

Днес си спомняме за един от тях, които свидетелства за радостта от Евангелието по тези земи, отец Хуниперо Сера. Той бе въплъщението на "Църквата, която отива напред", Църква, която има за цел да занесе навсякъде помиряващата нежност на Бог. Хуниперо Сера напусна родината си и начина си на живот. Той беше ентусиазиран за пламтящите пътеки, водещи към срещата с другите, научавайки и ценейки техните специфични обичаи и начин на живот. Той знаеше как да покаже и подхранва Божия живот в тези, които срещаше; той ги превръщаше в свои братя и сестри. Хуниперо искаше да защити достойнството на местните общности, за да ги предпази от тези, които ги пренебрегваха и злоупотребяваха с тях. Злоупотреби и неправди, които и днес все още ни тревожат, особено заради болката, която причиняват в живота на много хора.

Отец Сера имаше девиз, който вдъхновяваше живота и работата му, мото според, която живееше своя живот : Siempre Adelante! Винаги напред! За него това бе начинът да продължи да изпитва радостта от Евангелието, да запази сърцето си от безчувственост и упоение. Той продължаваше напред, защото Господ го очакваше. Той продължаваше напред, защото братята и сестрите му го очакваха. Той продължи напред чак до края на живота си. Днес, подобно на него, нека и ние да кажем: Напред! Нека продължим напред!

bp/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.