Папа Франциск: Куба, място на среща и приятелство между народите

След почти дванадесет часов полет, Папа Франциск кацна на летище "Хосе Марти" в столицата на Куба, Хавана, където бе посрещнат от президента на страната, Раул Кастро, придружен от кардинала архиепископ на Хавана, Хайме Ортега и Аламино. При слизането си от самолета, две малки деца поднесоха букет цветя на Светия Отец. След кратък разговор с очакващите го, Папата, заедно с президента Раул Кастро, се отправи към специално подготвения подиум, за официалната церемония по посрещането, на която присъстваха представители на гражданските власти, регионалните Декани на Дипломатическия корпус, епископите на Куба и група верни. Представяме ви пълният текст на първото слово на Папата на кубинска земя.

********

Господин президент,

Уважаеми власти,

Събратя от епископата,

Дами и Господа,

Благодаря много, Г-н Президент, за Вашето посрещане и милите думи, с които приехте, от името на Правителството и целия кубински народ. Моят поздрав е отправен и към Властите и членовете на Дипломатическия Корпус, които имат любезността да присъстват на това събитие.

Благодаря, за братското посрещане на кард. Хайме Ортега и Аламино, архиепископ на Хавана, монс. Дионисио Гулиермо Гарсиа Ибаниес, архиепископ на Сантяго де Куба и председател на Епископската конференция, на всички останали епископи и целя кубински народ.

Благодаря на всички онези, трудили се в подготовката на тази пастирска визита. Искам да Ви помоля, Г-н Президент, да предадете моите чувства на специално внимание и почит към Вашия брат, Фидел. Бих искал, освен това, моите поздрави да достигнат, по специален начин, до всички онези хора, които по различни причини, не ще мога да срещна и всички кубинци, разпръснати по света.

Както вие, Г-н Президент, припомнихте, през 2015, се честват 80 години от установяването на непрекъснатите дипломатически отношения между Република Куба и Светия Престол. Божественото провидение ми позволи днес да дойда в тази обична нация, следвайки незаличимите следи на пътя, отворен от паметните апостолически визити на този Остров от моите двама предшественици, свети Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Знам, че спомена за тях поражда у народа и властите на Куба чувствата на благодарност и обич. Днес,подновяваме тези връзки на сътрудничество и приятелство, за да може Църквата да продължи да придружава и окуражава кубинския народ в неговите надежди, тревоги, със свобода и с всички необходими средства, за да занесе известието за Царството Божие до екзистенциалните периферии на обществото.

Тази апостолическа визита съвпада и със стогодишнината от обявяването на Дева Мария на Милосърдието от Кобре за Покровителка на Куба, от Бенедикт XV. Ветераните от войната за независимостта бяха тези, които подтикнати от вярата и патриотизма, поискаха кубинската Девица, да бъде покровителка на Куба, като свободна и суверена Нация. От този момент, Тя придружи историята на кубинския народ, подкрепяйки надеждата, която съхранява достойнството на хората в най-трудните ситуации и защитавайки популяризирането на всичко, което дава достойнство на човешкото същество. Нарастващата набожност към Дева Мария на Милосърдието от Кобре, е видимо свидетелство за присъствието на Майката Божия в душата на кубинския народ. През тези дни, ще имам възможността да посетя Светилището на Кобре, като син и като поклонник, за да се моля на Дева Мария за всички нейни кубински чеда и за тази обичана нация, за да върви по пътищата на справедливостта, мира, свободата и помирението.

От географска гледна точка, Куба е архипелаг, гледащ към всички посоки, с една изключителна стойност на „ключ“ между севера и юга, изтока и запада. Нейното естествено призвание е да бъде място на срещи за всички народи, за да се открият като приятели, както мечтаеше Хосе Марти: „отвъд езиковите пречки и морските бариери“. Същото това желание бе и на свети Йоан Павел II, с неговия пламенен апел „Куба да се отвори с всичките си прекрасни възможности за света и света да се отвори за Куба“(21 януари 1998).

От няколко месеца, сме свидетели на едно събитие, което ни изпълва с надежда: процеса на нормализиране на отношенията между два народа, след години отдалечаване и отчуждение. Това е един процес, един знак на надмощието на културата на срещата, на диалога, на „системата на универсалното оценяване…над, мъртвата завинаги система на династията и групата", както казваше Хосе Марти. Насърчавам политическите отговорници да продължават по този път и да развият целия негов потенциал, като доказателство за възвишеното служение към което са призвани в полза на мира и благоденствието на техните народи, на цяла Америка, и като пример за помирение за целия свят. Светът се нуждае от помирение, в тази трета световна война, която живеем на части.

Поверявам тези дни на застъпничеството на Дева Мария на Милосърдието от Кобре, на блажените Олало Валдес и Хосе Лопес Пиетиера и на Божия Раб Феликс Варела, велик разпространител на любовта сред кубинците и сред всички хора, за да укрепят нашите връзки на мир, солидарност и взаимно уважение.

Отново, благодаря много, Г-н Президент.

От своя страна, президента Раул Кастро изрази своята дълбока благодарност за позицията на Папата по темата за справедливостта и околната среда. Определи, като несправедлива настоящата международна система, която глобализира капиталите и направи от парите свой идол. Раул Кастро припомни завоеванията на кубанската социалистическа система, преди всичко в сферата на здравеопазването и образованието, но подчерта необходимостта за актуализирането на този икономически и социален модел.

Кубинският президент благодари на Папата за подкрепата му в диалога със Съединените Щати и определи американското ембарго като „жестоко, неморално и незаконно“, призовавайки за неговото премахване.

svt/ rv