Папата към богопосветените: помнете винаги първата среща с Господ

Близост до хората и техните проблеми; пророчество, чрез свидетелството и апостолското усърдие,стоплящо сърцата на другите; „спомен“ за личното призвание, за първата среща с Господ. Това бяха темите засегнати от Папа Франциск, отговор на зададените му въпроси, в дългото импровизирано слово, към 5000 млади богопосветени мъже и жени, с които се срещна, по повод световната среща  посветена на тях във Ватикана. В обръщението си Папата категорично отхвърли културата на „еднократното и временното“ и насърчи „културата на окончателното“:

Запитан за изворите на своето звание, в спомените си Папата се върна към онзи 21 септември 1953, денят на „първия призив“. „Не знам как стана, но знам, че случайно влезнах в една църква, видях една изповедалня и излязох различен: моят живот се промени“. „Какво най-много ме очарова от Евангелието?“, се запита Папата: „Близостта му до мен. Господ, никога не ме остави сам, дори и в най-мрачните моменти, дори и в моментите на грях. Всички сме грешни, но не само на теория, а и на практика и трябва да кажем: аз помня моите грехове и се срамувам. В тези моменти Господ никога не ме остави сам, но не само мен, а всички: Господ не оставя никога сами“.

Онзи 21 септември 1953, продължи Папата, „почувствах призива да стана свещеник или богопосветен. Онзи свещеник, беше там случайно, беше болен от левкемия и почина година по-късно. След това духовен ръководител ми беше един салезиянин, който ме кръсти, и ме отведе към йезуитите: това се нарича духовен икуменизъм“.

„В най-лошите моменти ми помагаше винаги спомена от онази първа среща, защото Господ се среща винаги окончателно: Господ няма нищо общо с културата на временното, Той ни обича винаги“. Ето защо, посочи Папата, „е необходимо винаги да помним личното звание. В моментите на изкушение, в трудностите на богопосветения живот, трябва винаги да се завръщаме към изворите, да си спомним и припомним удивлението, което почувствахме от погледа на Господ. Господ ни погледна, Господ ме погледна, Господ ме обича“.

„Научете се да разказвате на Господ за личния си живот“ бе съвета на Папата към богопосветените, като се спря и на разказите от библейската книга Второзаконие, свързани с „празника“. „Когато си припомняш за чудесата извършени от Господ в твоя живот, иска ти се да празнуваш, на лицето си се появява една широка и голяма усмивка. Това е много хубаво, защото Господ е предан“.

Папа Франциск призова богопосветените да избягват „нарцисизма и егоизма“ и да насочат живота си към „обожаването“, противоположно на предишните две поведения, защото те „съблича от всичко“. „Най-лошата нагласа за един богопосветен е нарцисизма. Трябва да се пазите от това: ние живеем в нарцисистка култура, имаме тенденцията да се оглеждаме. Но дали обожаваме Господ?“, запита Папата. „Ти, богопосветен или богопосветена, способен ли си да обожаваш Господ?“. „Тихата молитва на обожаване е противоположна на нарцисизма“, подчерта Папата, като насърчи младите богопосветени, да бъдат „мъже и жени на обожаването“.